Образ на небесните неща

Както споменахме, земното светилище бе изградено от Мойсей според образеца, показан му на планината. То бе образ на “сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви.” Двете му отделения бяха “образите на небесните неща” , а Христос, нашият велик Първосвещеник, е “Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек”. Евр.9:9,23; 8:2. Когато на апостол Йоан бе дадено видение за Божия храм в небето, той съзря там, пред престола, “седем огнени светила.” Видя и един ангел, застанал “пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много тамян, за да го прибави към молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола” Откр. 4:5;8:3. Тук на Йоан бе позволено да види първото отделение на небесното светилище и той видя “седем огнени светила” и “златен олтар”, представени чрез златния светилник и кадилния олтар в земното светилище. “И отвори се Божия храм” и той видя зад вътрешната завеса Светая Светих. Тук видя “ковчега на Божия завет” (Откр. 11:19), представен от светия ковчег, направен от Мойсей и съдържащ Божия закон.ХвСс 20.1

Мойсей направи земното светилище “по образа, който бе видял”. Павел заявява, че когато бяха завършени “скинията и всичките служебни съдове”, те бяха “образите на небесни неща” Деян. 7:44; Евр. 9:21,23. А Йоан казва, че е видял светилището в небето. Онова светилище, в което Исус служи в наша полза, е великия оригинал, копие на който бе изградената от Мойсей скиния.ХвСс 20.2

Нито една земна сграда не би могла да представи величието и славата на небесния храм - обиталището на Царя на Царете, където “милиони служители Му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него” (Дан. 7:10), на този храм, изпълнен със славата на вечния трон, където серафими, сияйни негови пазители, покриват лицата си в преклонение. Но все пак чрез земното светилище и неговите служби бяха предавани важни истини за небесното светилище и за великото дело, което се извършва там за изкуплението на човека.ХвСс 20.3

След възнесението Си Спасителят трябваше да започне Своето дело като наш Първосвещеник. Павел казва: “Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас”(Евр. 9:24). Както Христовата служба трябваше да се състои от две велики фази, всяка от които обхваща период от време и има особено място в небесното светилище, така и символичната служба се състоеше от две части - всекидневна и годишна служба, като за всяка бе поставено специално отделение на скинията.ХвСс 20.4

Както Христос при възкресението Си се яви в присъствието на Бога, за да се застъпи с кръвта Си в полза на каещите се вярващи, така свещеникът във всекидневната служба поръсваше кръвта на жертвата в Светая в полза на грешника.ХвСс 20.5

Кръвта на Христос, макар че трябваше да освобождава каещия се грешник от осъждането на закона, не трябваше да покрива греха. Тя трябваше да остане в светилището до последното умилостивение. Така под символична форма кръвта на жертвата за грях отстраняваше греха от каещия се, но оставаше в светилището до Деня на Умилостивението.ХвСс 20.6

Във великия ден на последната отплата мъртвите трябва да бъдат “съдени според делата си по написаното в книгите” Откр. 20:12. Тогава чрез заслугите на изкупителната кръв на Христос греховете на всички истински покаяни ще бъдат заличени от небесните книги. По този начин светилището ще бъде освободено или очистено от доклада за греха. Това велико дело на изкуплението или на заличаването на греховете бе представено символично със службите в Деня на Умилостивението - очистването на земното светилище чрез отстраняването на греховете, които са го осквернили, посредством заслугите на кръвта от жертвата за грях.ХвСс 20.7

Както в окончателното изкупление греховете на истински покаяните ще бъдат заличени от небесните доклади, за да няма спомен за тях, нито да дойдат наум някому, така и в символа те биваха отнасяни в пустинята, завинаги отстранени от събранието.ХвСс 20.8

Тъй като Сатана е инициаторът на греха, пряк подбудител на всички грехове, причинили смъртта на Божия Син, справидливостта изисква той да получи окончателното наказание. Христовото дело за изкуплението на човека и за очистването на всемира от греха ще бъде завършено с отстраняване на греховете от небесното светилище и с възлагането им върху Сатана, който ще понесе окончателно вината за тях. Така в символичната служба годишният кръг на службите завършваше с очистване на светилището и с възлагане на греховете върху главата на козела за отпускане.ХвСс 20.9

Така чрез службата в скинията и в храма, който по-късно я замести, народът бе поучаван всеки ден на великите истини за Христовата смърт и за Неговата служба, а веднъж годишно умовете на людете се насочваха към заключителните събития от великата борба между Христос и Сатана - окончателното очистване на всемира от грях и грешници. “Патриарси и пророци” стр. 229-239.ХвСс 20.10