Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Христос в Своето светилище

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    4 - Вестта за съда разтърсва Америка

    Един почтен, добросъвестен и честен фермер, стигнал дотам, че да се усъмни в авторитета на Свещеното Писание, но все пак искрено копнеещ да познае истината, бе човекът, специално избран от Бога да ръководи прогласяването на второто идване на Христос. Както много други реформатори и Уилям Милър се бе борил в младостта си с бедността и бе научил великите уроци на енергичността и себеотрицанието.Членовете на семейството, от което произхождаше, се отличаваха с независим, свободолюбив дух, с издържливост и горещ патриотизъм, черти, присъщи на неговия характер. Баща му бе капитан на американската революционна армия и загубите, понесъл в борбите и страданията на онова бурно време, сигурно са били причината за неестествените условия в първите години на живота на Милър.ХвСс 26.1

    Той имаше здраво телосложение и още от детство показваше необикновени умствени способности. А когато порасна, това пролича още по-ясно. Макар и да не се радваше на предимствата на академично образование, все пак любовта му към учението, навикът му да мисли внимателно и способността му да преценява го направиха мъж със здрав разсъдък и широк мироглед. Притежаваше безукорно морален характер и завидна репутация, уважаван бе от всички поради своята честност, пестеливост и благотворителност. От ранна възраст изкарваше прехраната си чрез труд и постоянство, като не преставаше да се учи. Изпълняваше успешно различни граждански и военни служби и на пръв поглед, пътят към богатство и почести бе широко отворен пред него.ХвСс 26.2

    Майка му бе истински благочестива жена. Като дете получи религиозно възпитание. В юношеството си обаче попадна в общество от деисти, които му въздействаха силно, още повече, че по-голяма част от тях бяха добри граждани, човеколюбиви и благодетелни.Характерът им бе повлиян до известна степен от християнската среда и институциите, сред които бяха живели. За предимствата, спечелили им доверието и уважението на хората, трябваше да благодарят на Библията; но тези добри качества бяха така извратени, че упражняваното влияние противоречеше на истините на Божието Слово. При общуването си с тях Милър бе подведен да приеме възгледите им. Общоприетото тогава тълкуване на Писанието представяше трудности, които му изглеждаха непреодолими; и все пак новата му вяра, макар че отхвърляше Библията, не му предлагаше в замяна нищо по-добро и той съвсем не бе задоволен. Продължи обаче да поддържа тези възгледи около дванадесет години. На 34-годишна възраст Светият Дух му внуши убеждението, че е грешник. В своята по-раншна вяра той не намираше уверението за щастие отвъд гроба. Бъдещето му се виждаше тъмно и неприятно.ХвСс 26.3

    В това състояние Милър преживя няколко месеца. “Внезапно,”, казва той, “в съзнанието ми се обрисува живо характерът на Спасителя. Стори ми се, че трябва да има едно същество, тъй добро и състрадателно, че да предложи Себе си като изкупителна жертва за нашите престъпления и да ни избави от наказанието за греха. Веднага почуствах колко любвеобилно и прекрасно трябва да е едно такова същество и си представих, че бих могъл да се хвърля в обятията му и да се доверя на милостта му. Но възниква въпросът: Как може да се докаже, че то съществува? Разбрах, че вън от Библията не би могло да се намери никакво доказателство за съществуването на такъв Спасител или на някакъв бъдещ живот.ХвСс 26.4

    Видях, че Библията представяше точно такъв Спасител, от какъвто се нуждаех, и бях съвсем объркан и учуден като открих, че една небоговдъхновена книга би могла да изложи принципи, така съвършено отговарящи на нуждите на един паднал свят. Принуден бях да призная, че Свещеното Писание трябва да е откровение от Бога. То ме очарова, а в Исус намерих един Приятел. Спасителят стана за мен най- скъпият между десетки хиляди, а Свещеното Писание, изглеждало ми по-рано тъмно и пълно с противоречия, сега стана светилник на нозете ми и светлина в пътя ми. Духът ми се успокои и удовлетвори. Намерих Господа Бога като една скала сред океана на живота. Започнах да изучавам сериозно Библията и мога наистина да кажа, че го правех с голяма наслада. Открих, че не съм познавал и половината от нея. Учудвах се как по-рано не съм виждал красотата и славата й и недоумявах как някога съм могъл да я отричам. Там открих всичко, за което би могло да копнее сърцето ми, и намерих лекарство за болестта на душата си. Загубих вкус към друго четиво и се заех от сърце да търся мъдрост от Бога.” (Блис, “Спомени на Уилям Милър, стр.65-67).ХвСс 26.5

    Милър публично изповяда вярата си в презираната някога религия. Но невярващите му другари не се забавиха да му представят аргументите против Божествения авторитет на Библията, които по-рано той сам привеждаше. Тогава не беше още в състояние да им отговори, но разсъждаваше, че ако Библията е Божие откровение, няма да си противоречи. Реши сам да изследва Свещеното Писание и да се увери дали привидните противоречия не биха могли да се приведат в съгласие помежду си.ХвСс 27.1

    Като се стремеше да се освободи от всички свои предишни възгледи, сравняваше, без да си служи с каквито и да е коментари, библейски стих с библейски стих с помощта на дадените паралелни места и с библейския речник. Продължи изследванията си по един правилен и методичен начин. Започваше, четеше стих по стих и не отиваше по-нататък, докато значението на различните пасажи не му се разкриеше така ясно, че да не остави и сянка от съмнение. Когато стигаше до някое неясно място, сравняваше го с всички други текстове, които можеха да имат някакво отношение към разглеждания предмет. Осмисляше всяка дума, за да разбере мястото й в съдържанието на библейския стих и когато виждаше, че всички паралелни стихове са в съгласие с разглеждания текст, трудността биваше преодоляна. По такъв начин винаги намираше в някоя друга част на Писанието обяснение на трудното място. Тъй като Милър търсеше Божественото просветление със сериозна молитва, онова, което преди му се виждаше тъмно, сега му ставаше ясно. Той преживяваше истинността на думите на псалмиста: “Изясняването на Твоето слово просвещава, вразумява простите.” (Пс. 119:130).ХвСс 27.2

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents