Библията и само Библията

Уилям Милър притежаваше големи умствени способности, развити допълнително чрез размисъл и изучаване. Към тях се прибави мъдростта от небето, тъй като той бе свързан с Източника на мъдростта. Бе истински ценен човек, когото уважаваха и оценяваха навсякъде, където се държеше на честността на характера и на нравснвените достойнства. Съчетаваше сърдечна любезност с християнско смирение и пълно самообладание, бе внимателен към всички, готов да изслуша мнението на другите и да обсъжда приведените от тях доказателства. Безстрастно и без вълнение проверяваше чрез Божието Слово всички теории и учения. Неговата здрава мисъл му помагаше да оборва заблудите и да изобличава лъжите.ХвСс 32.3

И все пак не можа да продължи делото си без жестока съпротива. Както и при по-ранните реформатори, представяните истини не бяха благосклонно приети от популярните след народа учители. Тъй като не можеха да потвърдят становището си чрез Писанието, те бяха принудени да търсят подкрепа в изказванията и ученията на човеците, в преданията на отците. Но проповедниците на адвентната истина приемаха Словото Божие като единственото свидетелство. “Библията и само Библията!” - бе техния лозунг. Липсата на Библейски доказателства бе заместена с присмеха и подигравките на противниците им. Време, средства и таланти се употребяваха, за да се злепоставят тези, чието единствено прегрешение бе , че с радост очакват връщането на своя Господ и се стремят да живеят свято и да увещават и другите да се приготвят за Неговото явление.ХвСс 32.4

Причинителят на всичкото зло се опитваше не само да работи против действието на адвентната вест, но дори да погуби вестителя. Милър прилагаше на практика Библейската истина, като въздействаше върху сърцата на слушателите си, изобличаваше греховете и смущаваше самодоволството им. Простите му, ясни, уместни думи разпалваха тяхната враждебност. Опозицията срещу неговата вест, проявена от църковни членове, насърчаваше по-долните класи на народа да отиват още по-далеч; а враговете крояха планове да отнемат живота му на излизане от събранието. Но в тълпата се намираха свети ангели. Един от тях, в образа на човек, хвана ръката на Божия служител и го изведе безопасно изсред разгневената тълпа, защото още не бе завършил делото си. А Сатана и неговите пратеници останаха разочаровани.ХвСс 32.5

Въпреки съпротивата обаче интересът към адвентната вест продължи да расте. От дузини и стотици събранията се умножиха на хиляди. Значително нарастнаха различните църкви; но след известно време се появи дух на съпротива дори и срещу новообърнатите, и църквите започнаха да предприемат дисциплинарни мерки срущу споделящите Милъровите възгледи. Този факт предизвика реформаторът да направи писмено обръщение към християните от всички деноминации, в които настояваше да се докаже чрез Библията, ако ученията му са фалшиви.ХвСс 32.6

“Какво сме повярвали ние, казваше той, което да не ни е заръчано да вярваме от Словото Божие, което, както самите вие признавате, е правилото, и то единственото правило за вярата и за живота ни? Какво сме направили, което да предизвика такива жестоки обвинения от амвона и в пресата срещу нас и да ви дава справедлив повод да ни изключвате нас (адвентистите) от вашите църкви и общества?” “Ако не сме прави, моля посочете ни в какво грешим. Посочете ни от Словото Божие, че сме в заблуда; понесохме достатъчно подигравки; чрез тях няма да бъдем убедени, че нямаме право; само Словото Божие може да промени възгледите ни. Заключенията си направихме с размисъл и молитва, като намерихме доказателствата в Свещеното Писание” (Блис, стр. 250-252).ХвСс 32.7