Различни отговори

Защо проповядването и учението за Христовото второ идване бяха посрещнати в църквата с неодобрение? Докато идването на Господа носи ужас и гибел за безбожните, за праведните носи радост и надежда. Тази велика истина служила за утеха на Божиите верни през всичките времена. Защо сега тя, както и авторът й, бяха станали за Неговия народ “камъкът, о който да се спъват и канара, в която да се съблазняват”? Нали сам Спасителят бе дал на учениците Си обещанието: “И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото, където съм Аз, да бъдете и вие.” Йоан 14:3.ХвСс 32.8

Предвиждайки самотността и мъката на последователите Си, именно състрадателният Изкупител, натовари ангели да ги утешават с уверението, че лично ще дойде втори път, и то точно така, къкто се бе възнесъл във висините. Докато учениците се взираха в небето, за да видят за последен път Онзи, Когото обичаха, вниманието им бе привлечено от думите: “Галелияни, защо стоите, та гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.” Деян. 1:11. Вестта на ангелите отново разпали в тях огъня на надеждата. Учениците “се върнаха в Ерусалим с голяма радост. И бяха постоянно в храма, хвалещи и благославящи Бога”. Лука 24:52,53. Радваха се не защото Исус се бе отделил от тях и ги бе оставил сами в борбата с изпитанията и изкушенията на света, а защото получиха уверението на ангела, че Исус пак ще дойде.ХвСс 33.1

Възвестяването на Христовото идване трябва и сега да бъде блага вест за голяма радост, както тогава, когато бе предадено от ангелите на витлеемските овчари. Всички, обичащи истински Спасителя, не могат да не приветстват с възторг основаната на Словото Божие вест, че Този, Който е центърът на надеждата им за вечен живот, ще дойде пак - и не както при първото Си идване, за да бъде подиграван, презиран и отхвърлен, а в сила и слава, за да спаси народа Си. Точно онези, които не обичат Спасителя, желаят Той да не дойде. И не може да има по-основателно доказателство, че църквите са се отделили от Бога, от чуствата на раздразненост и враждебност, възбудени от тази небесна вест.ХвСс 33.2

Приемащите адвентното учение съзнаваха необходимостта от покаяние и смирение пред Бога. Мнозина дълго се бяха клатушкали насам-натам между Христос и света; сега чустваха, че е време да заемат твърдо становище....Християните се пробуждаха за нов духовен живот. Схващаха, че времето е кратко, и че онова, което трябва да направят за ближните си, трябва да го свършат бързо. Земното отстъпваше на заден план, вечността като че се разкриваше пред тях и всички неща, отнасящи се за вечното блаженство или мъки на душата, изключваха всеки временен въпрос. Божият дух ги владееше и даваше голяма сила на сериозните им апели както към братята, така и към грешниците, да се приготвят за Божия ден. Мълчаливото свидетелство на техния всекидневен живот бе постоянен упрек за формалните и непосветени църковни членове. Те не желаеха да им се пречи на ламтежа за удоволствия, трупане на пари и светски почести. Ето така произлезе враждебността и съпротивата срещу адвентната истина и срещу онези, които я прогласява.ХвСс 33.3