Примерът на апостолите е един нагледен урок

Ограничените човешки умове са неспособни да схванат съветите на Всемогъщия или напълно да разберат проявленията на намеренията Му, защото в тях често пъти има заблуда или небрежност, които им пречат да разберат ясно небесните вести. Често умовете на хората, дори и на Божиите служители, са така помрачени от човешки възгледи, традиции и фалшиви учения, че само отчасти могат да разберат великите мисли на Бога в Словото Му. Така беше и с Христовите ученици, дори, когато Спасителят бе лично с тях. Те бяха повлияни от общопритите схващания за Месия като земен княз, който трябваше да издигне Израил в световна империя, и не можеха да проумеят значението на думите Му, предсказващи Неговите страдания и смърт.ХвСс 35.5

Сам Христос ги бе изпратил с вестта: “Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието!” Марко 1:15. Тази вест се основаваше на пророчеството от Даниил 9 глава. Там ангелът заяви, че периодът от 69 седмици ще продължи до явяването на Месия, Княза. С големи надежди и с радост очакваха учениците установяването на царството на Месия в Ерусалим, царство, което да владее над цялата земя.ХвСс 35.6

Те проповядваха поверената им от Христос вест, без да съзнават значението й. Докато проповядването им се основаваше на Дан. 9:25, не разбираха, че според следващия стих от същата глава Месия ще бъде предаден на смърт. Още от рождение сърцата им очакваха славата на една земна империя. Това ги заслепяваше както за подробностите на пророчеството, така и за думите на Христос.ХвСс 35.7

Изпълняваха своя дълг като предлагаха на еврейския народ поканата на милост. И тъкмо, когато очакваха да видят своя Господ да се възкачва ва Давидовия трон, видяха Го хванат като престъпник, бичуван, подиграван, осъден и издигнат на Голготския кръст. Какво отчаяние и скръб измъчваха сърцата им през дните, когато техният Господ спеше в гроба!ХвСс 36.1

Христос дойде на определеното време и по начина предсказан от пророците. Неговата служба изпълни Писанието във всяка подробност.той проповядваше вестта за спасение и “словото Му беше с власт”. Сърцата на слушателите Му свидетелстваха, че Той беше от Небето. Словото и Божия Дух доказаха Божествената мисия на Сина ХвСс 36.2

Вестта, проповядвана от учениците в името на Господа, бе вярна във всяко отношение и посочваните от тях събития станаха тъкмо по това време. “Времето се изпълни и Божието царство наближи!” Това бе вестта им. В края на “времето” - шестдесет и деветте седмици от Даниил глава 9, период простиращ се до Месия, “Помазаният” - Христос бе помазан със Светия Дух при кръщението Му от Йоан в реката Йордан. И “Божието царство”, за което заявяваха, че е наближило, настъпи при смъртта на Христос. Но това царство не беше земна империя , както бяха поучаван да вярват. То не беше и бъдещото непреходно царство, което ще настане, когато “царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.” Дан.7:27.ХвСс 36.3

В Библейския език изразът “Божието царство” се употребява, за да се означат царството на благодатта и царството на славата. Павел не говори за царството на благодатта в посланието към евреите. След като посочва Христос, състрадателния Ходатай, Който съчуства на “нашите немощи”, апостолът продължава: “затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да приемем милост и да намерим благодат”. Евр.4:15,16. Престолът на благодатта представлява царството на благодатта; понеже съществуването на един трон предполага съществуването и на едно царство. В много от Своите притчи Христос употребява израза “небесното царство” за действието на Божествената благодат в сърцата на хората.ХвСс 36.4

Подобно и тронът на славата представлява царството на славата; и за това царство се отнасят думите на Спасителя: “А когато дойде Човешкия Син в славата Си и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи.” Мат. 25:31,32. Това царство е все още бъдеще. То няма да се установи до второто пришествие на Христос.ХвСс 36.5

Царството на благодатта бе установено непосредствено след грехопадението на човека, когато бе съставен план за изкуплението на виновния човешки род. Тогава то съществуваше в намерението и чрез обещанието на Бога, а хората можеха да станат негови поданици чрез вяра.Фактически обаче, то не се установи до смъртта на Христос. Веднага след като започна земната Си мисия, Спасителят, изтощен от коравосърдечието и неблагодарността на хората, би могъл да се откаже от Голготската жертва. В Гетсимания чашата на страданието трепереше в ръката Му. Още там можеше да избърше кървавата пот от челото Си и да остави виновния човешки род да загине в нечестието си. Ако бе направил това, нямаше да има никакво изкупление за падналия човек. Но когато Спасителят отдаде живота Си и с последното Си дихание извика: “Свърши се!”, тогава изпълнението на спасителния план бе осигурно. Обещанието за спасение, дадено на съгрешилата двойка в Едем, бе потвърдено. Царството на благодатта, съществувало дотогава чрез Божието обещание, сега бе установено.ХвСс 36.6

Така смъртта на Христос - събитието, смятано от учениците за пълно проваляне на техните надежди, ги утвърди във вековете. Исусовата смърт, причинила им жестоко разочарование, бе всъщност най- голямото доказателство за истинността на вярата им. В събитието, донесло им скръб и отчаяние, се коренеше бъдещият живот и вечното щастие на Божиите верни от всички времена……ХвСс 36.7

След възкресението Исус се яви на учениците Си по пътя за Емаус “и като почна от Мойсей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките Писания”. Лука 24:27. Сърцата им се развълнуваха. Вярата им се разпали.Възродиха се за “жива надежда” още преди Исус да им се беше открил; Неговата цел беше да просветли разсъдъка им и да закрепи вярата им в сигурното пророческо слово. Той желаеше истината да се вкорени здраво в умовете им, не просто защото бе потвърдено от Неговото лично свидетелство, но поради неоспоримите доказателства, представени в символите и сенките на церемониалния закон, както и в пророчествата на Стария завет. Необходимо бе Христовите последователи да имат интелигентна вяра не само заради самите тях, но и за да могат да проповядват на света познанието за Христос. И като най-първа стъпка в разпространяването на това познание Исус насочи учениците към “Мойсей и пророците”. Такова беше свидетелството на възкръсналия Спасител за стойността и важността на старозаветните писания.ХвСс 36.8

Каква промяна стана в сърцата на учениците, когато още веднъж срещнаха обичните черти на своя Учител! Лука 24:32. В по-пълен и съвършен смисъл откогато и да било преди това, те бяха намерили Онзи, “за Когото писа Мойсей и закона и за Когото писаха пророците”. Несигурността, страхът, съмнението изчезнаха пред пълната увереност, пред непомрачената вяра. Затова не е чудно, че след възкресението Му, “бяха постоянно в храма, хвалещи и благославящи Бога”. Народът, който знаеше само за позорната смърт на Спасителя, очакваше да види на лицата им израз на скръб, объркване и поражение; а вместо това виждаше радост и триумф. Каква подготовка бяха получили учениците за предстоящото им дело!ХвСс 36.9