Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Христос в Своето светилище

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Урокът на 1844

    Преживяването на учениците, проповядвали “евангелието на царството” при първото Христово идване, има съответствие в преживяването на учениците, разпространяващи вестта за Неговото второ пришествие. Както те излязоха и проповядваха: “Времето се изпълни и Божието царство наближи”, така и Милър и неговите съработници възвестяваха, че вай-дългият и последен пророчески период, представен в Библията, е почти изтекъл, че съдът е непосредствено предстоящ и че вечното царство скоро ще настъпи. Проповедта на учениците за времето бе основана на 70-те седмици от книгата на пророк Даниил, деветата глава. Разпространяваната от Милър и неговите съмишленици вест обявяваше изтичането на 2300-та денонощия, от които 70-те седмици са част. По такъв начин и двете проповеди имаха за основа изпълнението на различни части от един и същ пророчески период.ХвСс 37.1

    Както първите ученици, Уилям Милър и приятелите му не разбраха напълно съдържанието на проповядваната вест. Отдавна поддържани в църквата заблуди им пречеха да изтълкуват правилно една важна точка от пророчеството. Затова, макар да проповядваха вестта, която Бог им беше поверил да разнесат на света, все пак претърпяха разочарование, защото погрешно разбираха значението й.ХвСс 37.2

    При обяснението на Дан. 8:14: “До две хиляди и триста денонощия, тогава светилището ще се очисти”, Милър споделяше всеобщо приетото гледище, че земята е светилището, вярваше, че очистването му представлява очистването на земята чрез огън в деня на Господното идване. Затова, когато откри, че продължителността на периода от 2300 денонощия беше точно определена, заключи, че това разкрива времето на пришествието. Неговото заблуждение идваше от споделяне на общоприетия възглед за светилището.ХвСс 37.3

    В образната система на богослужение - сянка на жертвата и свещеничеството на Христос, очистването на светилището представляваше последната служба, извършвана от първосвещеника в годишния цикъл на неговата служба. Това беше заключителното дело на изкуплението - премахването на греха от Израил. То символизираше края на службата на нашия Първосвещеник в небето, когато премахва или заличава греховете на Своя народ, отбелязани в небесните книги. Тази служба включва едно изследване, една присъда и е непосредствено преди Христовото пришествие в небесните облаци с голяма слава и сила; защото когато Той дойде, всеки случай ще бъде решен. Исус казва: “у Мене е наградата, която давам да отплатя на всекиго според каквито са делата му” Откр.22:12. Този съд преди пришествието е обявен в първата ангелска вест в Откр. 14:7: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди”.ХвСс 37.4

    Разгласяващите предупреждението, проповядваха точната вест на точното време. Но както първите ученици, които заявяваха въз основа на Даниил 9 глава: “Времето се изпълни и Божието царство наближи”, а в същото време не успяха да схванат предсказаното за смъртта на Месия, така и Милър и неговите съратници проповядваха вестта, основана на Дан. 8:14 и Откр. 14:7, а пропуснаха да забележат, че в Откр. 14 бяха изложени и други вести, които също трябваше да бъдат проповядвани преди пришествието на Господа. Както учениците се заблуждаваха за царството, което трябваше да бъде установено в края на 70-те седмици, така и адвентистите се заблудиха за събитието, което трябваше да се случи в края на 2300-та денонощия. И в двата случая приемането, или по-скоро придържането към общоприети заблуди, заслепи умовете за истината. И двете групи изпълняваха Божията воля вестта да бъде предадена на хората, и двете групи бяха разочаровани в резултат на погрешните си разбирания за вестта.ХвСс 37.5

    Все пак, като допусна предупреждението за съда да бъде разгласено точно по този начин, Бог постигна Своята добра цел. Великият ден бе наближил и Той, в Своето провидение, доведе хората до пробата на едно определено време, за да им открие онова, което се намира в техните сърца. Вестта бе предназначена за изпитване и очистване на църквата. Вярващите трябваше да осъзнаят дали чуствата им принадлежат на света, или на Христос в небето. Те изповядваха, че обичат Спасителя; сега трябваше да докажат любовта си. Бяха ли готови да се откажат от светските си надежди и егоистични планове и с радост да посрещнат Своя Господ? Вестта бе предназначена да разберат истинското си духовно състояние; тя бе изпратена от милост, за да ги събуди и да ги накара да потърсят Господа с разкаяние и смирение.ХвСс 37.6

    И разочарованието - макар и последица от личното погрешно разбиране на вестта, трябваше да послужи за добро. То постави на изпитание сърцата, изповядвали, че приемат предупреждението. Щяха ли пред разочарованието да се откажат бързо от своите духовни преживявания и да отхвърлят доверието в Божието Слово? Или щяха с молитва и смирение да се опитат да открият къде точно не бяха разбрали значението на пророчеството? Колко от тях бяха действали от страх, от моментен импулс и от възбуда? Колко бяха полусърдечни и невярващи? Хиляди изповядаха, че обичат идването на Господа. Щяха ли да се откажат от вярата си, когато бяха изложени на подигравките и хулите на света и трябваше да понесат изпита от отлагането и разочарованието? Щяха ли да отхвърлят истините, основани върху най-ясното свидетелство на Неговото Слово, понеже не можеха веднага да разберат Божието действие?ХвСс 37.7

    Този изпит щеше да разкрие устойчивостта на истински повярвалите и послушни на онова, което бяха приели като учение от Словото Божие и от Божия Дух. То щеше да ги научи, както само едно такова преживяване би могло да стори това, че е опасно да се приемат човешки теории и търкувания, вместо да се остави Библията сама да тълкува себе си. За чадата на вярата объркването и скръбта - резултат от заблудата, щяха да издействат нужното поправяне. Те щяха да бъдат доведени до по-основно изучаване на пророческото слово. Щяха да бъдат научени да изследват по-внимателно основата на вярата си и да отхвърлят всичко, което не се основава на истината в Писанието, колкото и общоприето да е то в християнския свят.ХвСс 38.1

    Както за първите ученици, така и за тези вярващи, това, което изглеждаше тъмнина в часа на изпитанието, щеше да се проясни. Ако можеха да видят “светлината от Господа”, биха разбрали, че въпреки трудностите, произлезли от заблужденията им, милостивите Му намерения към тях постоянно са се изпълнявали. Те биха преживели благословената истина, че Той е “много жалостив и милостив”, че Неговите пътища “са милосърдие и вярност към ония, които пазят зявета Му и изявлението Му.” “Великата борба” стр.210-217.ХвСс 38.2

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents