Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Христос в Своето светилище

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Разочаровани, но запазили вярата в Божието слово непоклатима

    Но отново трябваше да бъдат разочаровани. Времето на надеждата отмина, но Спасителят не се яви. С непоклатимо доверие Го бяха очаквали, а сега се чустваха като Мария, която, като намери гроба на Спасителя празен, извика разплакана: “вдигнали Господа мой и не знам где са Го положили.” Йоан 20:13ХвСс 42.3

    Светът наблюдаваше с очакване, ако времето отмине и Христос не дойде, цялото учение на адвентистите щеше да пропадне. Но макар много хора поради силното изкушение да се отказаха от вярата си, имаше някои, които останаха твърди. Плодовете на адвентното движение - дух на смирение и на изпитване на сърцето, на отричане на света и на обновяване на живота, придружаващи делото, свидетелстваха, че то бе от Бога. Те не смееха да отрекат, че силата на Светия Дух бе засвидетелствала проповядването на вестта за второто пришествие, а и не можеха да открият никаква грешка в изчисленията на пророческите периоди. И най-способните от противниците им не успяха да оборят техния начин на пророческо тълкуване. Без доказателства от Библията не бяха съгласни да отрекат позициите си, които бяха постигнати чрез сериозно, придружено с молитви изследване на Писанието, с умове, осветлени от Божия Дух и със сърца горящи от Неговата животворяща сила; не напуснаха позициите, които бяха устояли на най-проницателните критики и на най-жестоката опозиция от страна на официалните религиозни учители и на прочутите със светска мъдрост мъже, които останаха твърди и непоклатими пред обединените усилия на образованието и красноречието, пред остротите и подигравките както на уважавани, така и на неуважавани хора.ХвСс 42.4

    Наистина бе претърпян неуспех по отношение на очакваното събитие, но дори това не можа да разклати вярата им в Божието Слово..ХвСс 42.5

    Бог не изостави Своя народ. Духът Му все още пребъдваше с онези, които не се бяха отказали прибързано от получената светлина и не бяха се отрекли публично от адвентното движение. В посланието към евреите има думи на поощрение и предупреждение за уморените и очакващите във време на криза: “И тъй не напущайте дръзновениено си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та като извършите Божията воля, да получите обещаното. Защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави. А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра, но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.” Евр. 10:35-39.ХвСс 42.6

    Че това увещание е отправено към църквата в последните дни, се вижда от думите, посочващи близостта на Господното идване: “защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави”. Ясно е загатнато, че щеше да има някакво привидно отлагане и да изглежда, че Господ като че ли се бави. Даденото тук поучение съвпада точно с преживяното от адвентистите по онова време. Хората, към които се отправиха тези думи, се намираха в опасност от корабокрушение на вярата си. Те бяха извършили Божията воля, следвайки Духа и Словото Му. Но не можеха да разберат намерението Му в техния минал опит, нито да различат пътя пред себе си и бяха изкушавани да се усъмнят дали в действителност Бог Ги е водил. Точно за това време бяха приложими думите: ” а който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра”.ХвСс 42.7

    Когато блестящата светлина на “среднощния вик” огря пътя им и видяха пророчествата разпечатани и бързото изпълнение на знаменията да говори, че идването на Христос е близо, те наистина вървяха като във видение. Но сега, съкрушени от разочарованите си надежди, можеха да устоят само чрез вяра в Бога и в Неговото Слово. Подиграващият се свят казваше: “Вие сте излъгани. Откажете се от вярата си и признайте, че адвентното учение е от Сатана.” Но Божият народ обясняваше: “Но ако се дръпне някой назад, няма да благоволи в него душата Ми”.ХвСс 42.8

    Да се отрекат сега от вярата си и да отрекат мощта на светия Дух, придружаваща вестта, би трябвало да се дръпнат назад към гибелта. Павловите думи ги насърчаваха да останат твърди: “Не напускайте дръзновението си”, “търпение ви е нужно”. “Защото още твърде малко време и ще дойде Този, Който има да дойде и не ще се забави”. Единственият безопасен начин на поведение бе да ценят светлината, получена вече от Бога, за да се държат здраво за Неговите обещания, да продължават да изследват Писанието и търпеливо да очакват и да бдят, за да получат по-пълна светлина. “Великата борба” стр. 238-248.ХвСс 43.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents