Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Христос в Своето светилище

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Целостта на пророческия период

    Да се приеме това заключение, означаваше да се отхвърли направеното до този момент изчисление на пророческите периоди. 2300-та денонощия, както бе открито, започваха, когато заповедта на Артаксеркс за възобновяването и съграждането на Ерусалим влезе в сила през есента на 457 год. пр. Хр. Приемеше ли се това събитие за начална точка, получаваше се пълна хармония в приложението на всички събития, предсказани в обяснението на онзи период в Дан. 9:25-27. Шестдесет и девет седмици, първите 483 от 2300-та години, трябваше да свършат до Месия, Помазаника. Христовото кръщение и помазването Му със Светия Дух в 27 год. сл. Хр. изпълниха точно това пророчество. В средата на 70- тата седмица Месия трябваше да бъде посечен. Три години и половина след кръщението Му, през пролетта на 31 г. сл.Хр., Христос бе разпнат.Седемдесетте седмици или 490-те години трябваше да се отнасят специално за евреите. В края на периода еврейската нация запечати отхвърлянето на Христос, като започна да преследва Неговите учници и в 34-та г.сл.Хр. апостолите се обърнаха към езичниците. Бяха изминали 490 от 2300-та години, оставаха още 1810. Пресметнати от 34г.сл.Хр., 1810-те години стигаха до 1844 г. “Тогава”, беше казал ангелът, “светилището ще се очисти.” До този момент всички подробности на пророчеството бяха изпълнени неоспоримо в точно определеното време.ХвСс 45.3

    Изчислението беше ясно и правилно, само че по нищо не можеше да се познае, че през 1844 г. е станало някакво събитие, което да отговаря на очистването на светилището. Да отрича някой, че дните свършваха в онова време, би означавало да се обърка целия въпрос и да се отрекат принципите, установени и получили потвърждението си чрез непогрешимите изпълнения на пророчеството.ХвСс 45.4

    Но Бог беше водил Своя народ във великото адвентно движение. Неговата мощ и слава бяха придружавали делото и Той не искаше да позволи то да свърши в тъмнина и разочарование, за да бъде обвинено, че е плод само на фалшива и ексцентрична възбуда. Не можеше да остави Словото Му да се свързва със съмнение и несигурност.Макар че много хора се отказаха от дотогавашното пресмятане на пророческите периоди и отричаха правилността на самата основа, върху която почиваше това движение, други не искаха да се откажат от точките на вярата и на духовните преживявания, подкрепени чрез Свещеното Писание и чрез свидетелството на Божия Дух. Те вярваха, че в изучаването на пророчествата бяха възприели правилни принципи на тълкуване, че техен дълг бе да поддържат здраво истините, до които са стигнали, и да продължават да изследват Библията. със сериозна молитва изпитваха отново своето становище и изучаваха Свещеното Писание, за да открият неточността. Тъй като не можеха да намерят никаква грешка в изчислението на пророческите периоди, решиха да разучат по-внимателно въпроса за светилището.ХвСс 46.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents