Духовни основания

Влизането на Христос в Светая Светих като наш Първосвещеник за очистване на светилището, описано в Дан. 8:14; идването на Човешкия Син при Древния по дни, представено в Дан. 7:13 и идването на Господа в Неговия храм, предсказано от Малахия, са описания на едно и също събитие. То е представено също и чрез идването на младоженеца на сватбата, описано от Христос в притчата за десетте девици в Матей глава 25.ХвСс 53.4

През лятото и есента на 1844 год. бе разгласена вестта: “Ето, младоженецът иде”. Тогава се образуваха двете групи, представени чрез разумните и неразумните девици. Едната група с радост очакваше явяването на Господа и старателно се приготвяше да Го посрещне, а другата, повлияна от страха и действаща импулсивно, се бе задоволила само с теорията на истината, но й липсваше Божията благодат. В притчата “готовите влязоха с Него на сватбата”. Младоженецът пристига преди сватбата. Тя е образ на събитието, когато Исус ще приеме Свото царство. Светият град, новият Ерусалим, столица и представител на царството, е наречен, “невестата, жената на Агнето”. Ангелът каза на Йоан: “Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето. И отведе ме чрез Духа и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога”. Откр. 21:9,10. Ясно е тогава, че невестата представлява светия град, а девиците, които трябва да посрещнат младоженеца, са символ на църквата. В Откровението е казано, че гостите на сватбената вечеря представляват Божия народ. Откр. 19:9. Щом са гости, те не могат да представляват в същото време и невестата. Христос, както е заявено от Даниил, ще получи от Древния по дни в небето “владичество, слава и царство”; ще получи новия Ерусалим, столицата на Неговото царство, “приготвен като невеста, украсена за мъжа си” Дан. 7:14; Откр. 21:2. След като е приел царството, Той ще дойде в славата Си като цар на царете и Господ на господарите, за да изкупи народа Си и Неговите изкупени “ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство”, на Неговата трапеза, в Неговото царство (Мат. 8:11; Лука 22:30) - да вземат участие в сватбената вечеря на Агнето.ХвСс 53.5

Възгласът: “Ето, младоженецът иде!”, разнесъл се през лятото на 1844 год., накара хиляди да очакват незабавното идване на Господа. Младоженецът дойде в определеното време, но не на земята, както народът Му очакваше, а в небето, при Стария по дни, на сватбата, за да приеме царството Си. “И готовите влязоха с Него на сватбата, и вратата се затвори”. Няма да присъстват лично, защото тя става на небето, докато те са на земята. Христовите последователи трябва да “чакат Господаря си, когато се върне от сватбата” Лука 12:36. Но трябва да разбират Неговото дело и да Го следват с вяра, когато влиза при Бога. В този смисъл за тях може да се каже, че отиват на сватба.ХвСс 53.6

В притчата, на сватбата отидоха точно тези, които заедно с лампите си бяха взели и масло в съдовете. Заедно с познанието за истината от Писанието те притежаваха и Духа на Божията благодат. И когато през нощта на тяхното тежко изпитание бяха чакали търпеливо, изследвайки Библията за по- ясна светлина, видяха истината за небесното светилище и за променената служба на Спасителя и чрез вяра Го последваха в делото Му. И всички, които приемат същите истини чрез свидетелството на Писанието, следват Христос с вяра, когато Той влезе при Бога, за да извърши последното дело на посредничеството и да приеме в края царството - всички са представени като отиващи на сватбата.ХвСс 53.7

Същата символична картина е използвана за сватбата в притчата в Матей 22 глава, където е представено ясно, че изследователния съд се провежда преди сватбата. Тогава царят дойде, за да прегледа гостите, да види дали всички са облечени в сватбената дреха - неопетнената дреха на характера, изпрана и избелена в кръвта на Агнето. Мат. 22:11; Откр. 7:14. Човекът без такава дреха е изхвърлен вън, а всички, оказали се при изпита облечени със сватбено облекло, са одобрени от Бога, удостоени да споделят Неговото царство и да седнат на Неговия престол. Изпитването на характера, определянето на приготвените за царството на Бога е дело на изследователния съд - заключителното дело в небесното светилище.ХвСс 54.1

Когато работата по изследването приключи, когато животът на всички, изповядали през вековете, че са Христови последователи, бъде прегледан и решен, чак тогава, и не по-рано, ще приключи благодатното време и вратата на благодатта ще бъде затворена. Така, само с едно кратко изречение - “И готовите влязоха с Него на сватбата, и вратата се затвори”, ние биваме преведени през финалната служба на Спасителя до времето на приключването на великото дело за изкуплението на човека.ХвСс 54.2