Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Христос в Своето светилище

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Служба в двете отделения

    Когато в Деня на Умилостивението при службата в земното светилище, която, както видяхме, е образ на службата в небесното светилище, първосвещеникът влезеше в Светая Светих, службата в Светая, първото отделение на светилището, спираше, “и никой да се не намира в шатъра за срещане, когато влиза той в светилището да направи умилостивение, догде излезе”. Лев. 16:17. Така че, когато влезе в Светая Светих, за да извърши заключителното дело за изкуплението , Христос преустанови службата в първото отделение. Но когато тя приключи, тогава започна службата във второто отделение. При образната сянкова служба първосвещеникът напускаше Светая в Деня на Умилостивението и влизаше при Бога, за да представи кръвта на жертвата за грях от името на всички израилтяни, покаяли се истински от греховете си. Така и Христос бе завършил само една част от Своята работа на ходатай, за да навлезе в друга част на делото Си, като с кръвта Си продължаваше да се застъпва пред Отца за грешниците.ХвСс 54.3

    Този въпрос не бе разбран от адвентистите през 1844 год. След като отмина времето, когато очакваха да дойде Спасителят, те все още вярваха, че идването Му е близо; твърдяха, че са стигнали до важна криза и че делото на Христос като посредник за човека пред Бога е престанало.Струваше им се, че според Библията благодатното време за хората ще приключи малко преди действителното идване на Господа в небесните облаци. Това като че ли бе очевидно от Библейските текстове, говорещи за времето, когато хората ще търсят, ще чукат и ще викат на вратата на благодатта, но няма да им бъде отворено. И сега се питаха дали датата, на която бяха очаквали Христовото идване, не отбелязва началото на периода, предшестващ го непосредствено. След като бяха прогласили предупреждението за близкия съд, смятаха, че тяхната работа за този свят е приключила и товарът за спасението на грешниците е вече свален от плещите им. Дръзките и богохулни подигравки на нечестивите им изглеждаха още едно доказателство, че Божият Дух се е оттеглил от отхвърлилите Неговата милост. Всичко това ги уверяваше, че благодатното време е свършило или, както те се изразяваха, “вратата на благодатта е затворена”.ХвСс 54.4

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents