Отварянето на друга врата

Като изследваха въпроса за светилището, дойде по-голяма светлина. Видяха, че вярването за края на 2300-та денонощия в 1844 г., когато се отбелязва важна криза, е правилно. Но докато вратата на надеждата и милостта, чрез която хората в продължение на хиляда и осемстотин години са имали достъп до Бога, бе затворена, в същото време се отвори друга врата и прощението на греховете се предлагаше на хората чрез посредничеството на Христос в Светая Светих. Една част от Неговата служба бу приключила, за да бъде заместена от друга. Все още има “отворена врата” за небесното светилище, където Христос служи в полза на грешниците.ХвСс 54.5

Сега вече може да се разбере правилното приложение на думите на Исус в Откровението, отправени към църквата и отнасящи се точно за това време: “Това казва Светият, Истинският, Който отваря и никой няма да затваря; и затваря и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори”. Откр. 3:7,8.ХвСс 54.6

Само следващите Исус с вяра във великото дело на изкуплението ще се възползват от привилегията на Неговата ходатайствена служба, а тези, които отхвърлят светлината, която разяснява тази служба, няма да могат да се възползват от нея. Евреите, пренебрегнали светлината, дадена им при първото идване на Христос, и отказали да Го приемат като Спасител на света, не получиха спасение чрез Него. Когато при възнесението Си Исус влезе чрез собствената Си кръв в небесното светилище, за да излее върху учениците Си благословенията от Своята посредническа служба, евреите бяха оставени в пълен мрак. Те продължиха безполезните си жертви и приношения. Сянковата служба на образи и символи бе преустановена. Вратата, през която хората бяха намирали достъп до Бога, бе вече затворена.Евреите отказаха да Го потърсят чрез единствения възможен начин, по който Той би могъл да бъде намерен тогава - чрез службата в небесното светилище. Затова не можаха да се свържат с Бога. За тях вратата бе затворена. Нямаха познание за Христос като истинската жертва и като единствения посредник пред Бога, затова и не можаха да приемат привилегиите на посредническата Му служба.ХвСс 54.7

Състоянието на невярващите евреи илюстрира състоянието на безгрижните и невярващите сред онези, които изповядват, че са християни, а съзнателно пренебрегват делото на нашия милостив Първосвещеник. При символичната служба, когато първосвещеникът влизаше в Светая Светих, се изискваше всички от Израил да се съберат около светилището и по най-тържествен начин да смирят душите си пред Бога, за да бъдат простени греховете им и да не бъдат отстранени от обществото. Колко по-важно е тогава в този истински Ден на Умилостивението да разбираме делото на нашия Първодвещеник и да знаем какви са задълженията ни.ХвСс 55.1