Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Христос в Своето светилище

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First

    Светилището и съботата

    “И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчегът на Божия завет” Откр. 11:19. Ковчегът на Божия завет се намира в Светая Светих - второто отделение на светилището. В службата на земния храм, провеждаща се по “образ и сянка на небесните неща”, това отделение се отваряше само на Великия Умилостивителен Ден за очистване на светилището. Ето защо през 1844 г. известието, че Божият храм в небето е отворен и се вижда ковчега на Неговия завет, посочва отварянето на Светая Светих в небесното светилище, когато Христос влиза там, за да извърши заключителното дело на изкуплението. Тези, които последваха с вяра своя велик Първосвещеник, започнал службата Си в Светая Светих, видяха ковчега на Неговия завет. Като разучиха въпроса за светилището, те разбраха промяната на службата на Спасителя и видяха, че сега Той служи пред Божия ковчег, застъпвайки се с кръвта Си за грешниците.ХвСс 55.5

    В ковчега в земното светилище се намираха двете каменни плочи, на които бяха записани предписанията на Божия закон. Той беше просто място за съхраняване на плочите на закона, а присъствието на Божиите предписания му придаваше стойност и святост. Когато Божият храм в небето се откри, се видя ковчегът на Неговия завет. Вътре в Светая Светих на небесното светилище свято се пази Божият закон - законът, изговорен от самия Бог сред гръмотевиците на Синай и написан със собствения Му пръст на каменните плочи.ХвСс 55.6

    Божият закон в небесното светилище е великият оригинал, точното копие на предписанията, записани върху каменните плочи и отбелязани от Мойсей в Петокнижието. Онези, които можеха да разберат този важен въпрос, разбраха и светия, непроменим характр на Божия закон. Разбраха както никога дотогава силата на думите на Спасителя : “Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине”. Мат. 5:18. Тъй като Божият закон е откровение на Неговата воля, копие на Неговия характер, той трябва да пребъдва вечно “на небето” като верен свидетел. Нито една заповед не е анулирана; нито една точка, нито дори чертичка от закона не е променена. Псалмистът казва: “Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето довека”. Пс. 119:89; 111:7,8.ХвСс 55.7

    В самото сърце на Декалога - десетте заповеди, се намира четвъртата заповед, така, както бе оповестена първоначално: “Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти. Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден Си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети”. Изх. 20:8-11.ХвСс 56.1

    Божият Дух повлия на сърцата на онези, които изучаваха Неговото Слово. Те се убедиха, че несъзнателно са престъпвали това предписание, като са пренебрегвали почивния ден на Твореца. Започнаха да проверяват основанията за почитането на първия ден на седмицата вместо деня, осветен от Бога. Не можаха да намерят никакви доказателства от Свещеното Писание, че четвъртата заповед била премахната или че съботният ден е бил променен. Благословението, освещавало още отначало седмия ден, никога не е било отнемано. Бяха търсили искрено, за да разберат Божията воля и да я изпълняват. А сега, като се видяха престъпници спрямо Неговия закон, скръб изпълни сърцата им и те доказаха верността си към Бога, като започнаха да пазят съботата свято.ХвСс 56.2

    Бяха направени много сериозни усилия, за да се събори тяхната вяра. Всеки можеше да види, че ако земното светилище е било само отпечатък, образ или образец на небесното, то и законът, съхраняван в земния ковчег, е точно копие на закона в небесния ковчег; и че приемането на истината за небесното светилище включваше и признаването на изискванията на Божия закон, а заедно с това, че четвъртата заповед е част от него и пазенето на съботата е задължително. Тук се криеше тайната на жестокото и решително противопоставяне срещу хармоничното обяснение на Писанията, разкриваща службата на Христос в небесното светилище. Някои хора се опитваха да затворят вратата, която Бог беше отворил и да отворят вратата, която Той беше затворил. Но Той бе заявил: “Който отваря и никой няма да затваря, и затваря и никой не отваря” и “Ето, поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори” Откр. 3:7,8. Христос бе отворил вратата, т.е. бе започнал службата в Светая Светих. От тази врата се излъчваше светлина и четвъртата заповед бе показана като част от съхранявания в небесното светилище закон. Човек не можеше да премахне установеното от Бога.ХвСс 56.3

    Приелите светлината относно застъпническата служба на Христос и вечната валидност на Божия закон откриха, че това бяха истините, посочени в Откр. 14 глава. Вестите от тази глава съдържат едно тройно предупреждение, което трябва да приготви жителите на земята за второто идване на Господа. Съобщението: “настана часът, когато Той ще съди” посочва заключителното дело на Христовата служба за спасението на хората. То оповестява истината, която трябва да бъде прогласена до момента, когато посредническата служба на Спасителя ще престане и Той се завърне на земята, за да вземе Своя народ при Себе Си. Съдът, започващ от 1844 г., трябва да продължи, докато бъдат разгледани и решени случаите на всички мъртви и живи. Следователно ще продължи до края на благодатното време. За да бъдат хората приготвени да устоят в съда, вестта им заповядва: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори”. Резултатът от приемането на вестта е показан чрез думите: “Тук са тези, които пазят заповедите Божии и вярата Исусова” Откр.14:12. За да бъдат хората приготвени за съда, необходимо е да пазят Божия закон. Той ще бъде образецът или мярката за оценяване на характера в съда. “Великата борба” стр.258-265.ХвСс 56.4

    Онези, които получиха светлината относно светилището и непроменимостта на Божия закон се изпълниха с радост и почуда, когато видяха красотата и хармонията в системата на истината, която им бе открита.ХвСс 56.5