1Царе 18

1 И като престана <Давид> да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.ББ1940 — 1Царе 18:1

2 И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.ББ1940 — 1Царе 18:2

3 Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.ББ1940 — 1Царе 18:3

4 Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.ББ1940 — 1Царе 18:4

5 И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.ББ1940 — 1Царе 18:5

6 А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.ББ1940 — 1Царе 18:6

7 И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.ББ1940 — 1Царе 18:7

8 А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?ББ1940 — 1Царе 18:8

9 И от същия ден и нататък Саул гледаше <на> Давида с лошо око.ББ1940 — 1Царе 18:9

10 И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.ББ1940 — 1Царе 18:10

11 И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.ББ1940 — 1Царе 18:11

12 И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.ББ1940 — 1Царе 18:12

13 Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.ББ1940 — 1Царе 18:13

14 И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.ББ1940 — 1Царе 18:14

15 Затова Саул, като гледаше, че <Давид> се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.ББ1940 — 1Царе 18:15

16 А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.ББ1940 — 1Царе 18:16

17 Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.ББ1940 — 1Царе 18:17

18 И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, <и какво е> бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?ББ1940 — 1Царе 18:18

19 Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.ББ1940 — 1Царе 18:19

20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.ББ1940 — 1Царе 18:20

21 И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.ББ1940 — 1Царе 18:21

22 И Саул заповяда на слугите си, <казвайки:> Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя <е> към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.ББ1940 — 1Царе 18:22

23 И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.ББ1940 — 1Царе 18:23

24 И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.ББ1940 — 1Царе 18:24

25 А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.ББ1940 — 1Царе 18:25

26 А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат <определените за това> дни,ББ1940 — 1Царе 18:26

27 Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.ББ1940 — 1Царе 18:27

28 И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.ББ1940 — 1Царе 18:28

29 И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.ББ1940 — 1Царе 18:29

30 И филистимските началници пак излизаха <на бой>; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.ББ1940 — 1Царе 18:30