1Царе 20

1 Тогава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече пред Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?ББ1940 — 1Царе 20:1

2 А той му каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.ББ1940 — 1Царе 20:2

3 Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби; но <заклевам се> в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.ББ1940 — 1Царе 20:3

4 Тогава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе.ББ1940 — 1Царе 20:4

5 И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.ББ1940 — 1Царе 20:5

6 Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бърже в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.ББ1940 — 1Царе 20:6

7 Ако рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.ББ1940 — 1Царе 20:7

8 И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си?ББ1940 — 1Царе 20:8

9 И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го известя?ББ1940 — 1Царе 20:9

10 Тогава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?ББ1940 — 1Царе 20:10

11 А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.ББ1940 — 1Царе 20:11

12 И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог <да бъде свидетел> ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.ББ1940 — 1Царе 20:12

13 Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе както е бил с баща ми!ББ1940 — 1Царе 20:13

14 И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна,ББ1940 — 1Царе 20:14

15 но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.ББ1940 — 1Царе 20:15

16 И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом, <и рече>: Господ да изиска <това> чрез Давидовите неприятели!ББ1940 — 1Царе 20:16

17 И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.ББ1940 — 1Царе 20:17

18 Тогава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.ББ1940 — 1Царе 20:18

19 Като престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато <разисквахме> оная работа, и седни при скалата Езил.ББ1940 — 1Царе 20:19

20 И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел;ББ1940 — 1Царе 20:20

21 и, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги; тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда — <заклевам се за това> в живота на Господа.ББ1940 — 1Царе 20:21

22 Но ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.ББ1940 — 1Царе 20:22

23 А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде <свидетел> между мене и тебе до века.ББ1940 — 1Царе 20:23

24 И тъй, Давид се скри на полето; и когато дойде новолунието, царят седна <на трапезата> да яде.ББ1940 — 1Царе 20:24

25 И като седна царят на мястото си, както винаги, на едно място при стената, Ионатан стана, и Авенир седна при Саула, а Давидовото място беше празно.ББ1940 — 1Царе 20:25

26 Саул, обаче, не каза нищо през оня ден, защото си каза: Ще му се е случило нещо, та не е чист; без друго ще е нечист.ББ1940 — 1Царе 20:26

27 А на следния ден, вторият на месеца, Давидовото място <пак> беше празно; затова Саул рече на сина си Ионатана: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?ББ1940 — 1Царе 20:27

28 И Ионатан отговори на Саула: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:ББ1940 — 1Царе 20:28

29 Пусни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града, и брат ми ми заръча да ида; сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.ББ1940 — 1Царе 20:29

30 Тогава гневът на Саула пламна против Ионатана, и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?ББ1940 — 1Царе 20:30

31 Защото, докато Есеевият син живее на земята, ни ти, ни царството ти, ще се утвърди. Затова прати сега та го доведи при мене, защото непременно ще умре.ББ1940 — 1Царе 20:31

32 А Ионатан отговори на баща си Саула като му каза: Защо да се убие? що е сторил?ББ1940 — 1Царе 20:32

33 А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида.ББ1940 — 1Царе 20:33

34 И така Ионатан стана от трапезата разярен от гняв, и не яде никаква храна втория ден на месеца; защото беше наскърбен за Давида, понеже баща му го беше опозорил.ББ1940 — 1Царе 20:34

35 И на утринта Ионатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давида, и водеше със себе си едно малко момче.ББ1940 — 1Царе 20:35

36 И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.ББ1940 — 1Царе 20:36

37 И когато дойде момчето на мястото, гдето беше стрелата, която Ионатан изстреля, Ионатан викна след момчето казвайки: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?ББ1940 — 1Царе 20:37

38 И Ионатан извика след момчето: Скоро побързай, не стой. И Ионатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.ББ1940 — 1Царе 20:38

39 Но момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата.ББ1940 — 1Царе 20:39

40 Тогава Ионатан даде оръжията си на момчето, което му <слугуваше>, и му каза: Иди занеси ги в града.ББ1940 — 1Царе 20:40

41 А щом отиде момчето, Давид стана от <едно място> към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата — а Давид твърде много.ББ1940 — 1Царе 20:41

42 И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде <свидетел> между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И <Давид> стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.ББ1940 — 1Царе 20:42