“Когато земята се люлее като пиян човек, когато небесата са разтърсени и великият ден Господен е дошъл, кой би могъл да устои? С трепетен ужас те наблюдават предмет, от когото напразно ще се мъчат да избягат. ‘Ето, той идва в облаците и всяко око ще Го види’ (Откр. 1:7). Непокаяните изричат свирепи проклятия към нямата природа техния бог: ‘Планини и скали, паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Този, Който стои но трона’ (Откр. 6:16). СПД 113.6
Когато Божият глас преобърне плена на народа Му, тогава ще се наблюдава ужасно пробуждане на онези, които са изгубили всичко във великата борба... Богатствата, натрупвани за цял живот, изчезват за секунди. Богатите оплакват разрушаването на величествените си домове и разпиляването на богатствата им... Неправедните са изпълнени със съжаление, не поради греховното отхвърляне на Бога и презрението към съчовеците си, но поради това, че Бог е излязъл победител. Те скърбят заради печалните последици, но не се покайват за неправдата си” (“Великата борба”). СПД 114.1