“Скоро на изток се появява малък, черен облак, голям колкото половин човешка длан. Това е облакът, който обгръща Спасителя, отдалеч изглеждащ, като че ли е обгърнат в тъмнина. Божият народ знае, че това е знамението на Човешкия Син. С тържествена тишина те са приковали поглед към Него, наблюдавайки как се приближава все по-близо към земята, ставайки по-светъл и по-славен, докато се превърне в голям бял облак, носител на слава, подобна на унищожителен огън, а над него се извисява дъгата на завета. Исус язди (Откр. 19:11-16) начело като могъщ Победител... СПД 114.2
С хвалебни песни на небесна музика пеят светите ангели, неизброимо множество, придружаващо Го при Неговото идване. Небесният свод е изпълнен със сияйни същества ‘десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди’. Никое човешко перо не може да опише картината, никой човешки ум не е способен да схване великолепието й!... СПД 114.3
Царят на царете идва, застанал върху облака, обгърнат с пламенен огън. Небесата са свити като свитък, земята тръпне пред Него и всяка планина и остров са изместени от мястото си” (“Великата борба”). СПД 114.4