“Славата Му покри небето;и земята бе пълна с хваление към Него.”
Проникващият живот
Отпечатъкът на Божеството се вижда върху всички сътворени неща. Природата свидетелства за Бога. Когато възприемчивият ум се докосва до чудесата и тайните на вселената, не може да не признае действието на една безпределна сила. Земята не ражда изобилието си чрез вродена енергия, нито продължава година след година въртенето си около слънцето. Една невидима ръка управлява планетите в техния небесен ход. Един тайнствен живот прониква в цялата природа, който поддържа безбройните светове в безкрайността; който действа в мъничкото насекомо, носено от летния ветрец; който прави лястовичката да хвърка и храни малките писукащи гарванчета; който прави пъпката на цвят, а цвета на плод. ВЪ 47.5
Универсалността на закона
Същата сила, поддържаща природата, действа и в човека. Същите велики закони, направляващи както звездите, така и атома, ръководят човешкия живот. Законите, управляващи постъпките на сърцето и регулиращи течението на жизнения поток в тялото, са законите на мощния Разум, Който има власт над душата. Той е източникът на всеки живот. Само в хармония с Него животът може да намери своята истинска сфера на действие. За всички Негови творения важи едно и също условие — поддържане на живота чрез приемане на Божия живот, живеене в хармония с волята на Създателя. Да се наруши Неговият физически, духовен или морален закон, означава да се противопоставим на всемира, да въведем разногласие, анархия, гибел. ВЪ 47.6
Свидетелството на природата
За човека, който се научава така да тълкува поученията на природата, цялата тя изглежда осветена с нова светлина; светът става учебник, животът — училище. Единството на човека с природата и с Бога, всемирната власт на закона, резултатите от нарушаването му, не могат да не оставят своя отпечатък върху ума и да не влияят при оформянето на характера. ВЪ 48.1
Учителят на детето
Нашите деца трябва непременно да научат тези уроци. За малкото дете, още неможещо да учи от печатните страници или да бъде запознато с ежедневието на класната стая природата предлага неизчерпаем източник на поучения и наслада. Детското сърце, още не загрубяло от съприкосновението със злото, бързо открива присъствието на Този, Който прониква във всички сътворени неща. Ухото, което още не е затъпяло от врявата на света, внимава на Гласа, говорещ чрез природата. А и за всички в по-зряла възраст, които постоянно се нуждаят от нейните мълчаливи напомняния за духовното и святото, уроците на природата ще бъдат не по-малък извор на радост и напътствие. ВЪ 48.2
Случаи за поуки от природата
Както обитателите на Едем учеха от природата; както Мойсей различаваше Божия почерк в арабските равнини и планини и детето Исус — в хълмовете на Назарет, така и днешните деца могат да учат от Бога. Невидимото се илюстрира чрез видимото. Във всичко, което е на земята — от най-високото дърво в гората до мъха на скалата, от безкрайния океан до най-малката мида на брега, те могат да виждат Неговия образ и надпис. ВЪ 48.3
Доколкото е възможно, оставете детето още от най-ранната му възраст да прекарва там, където този чуден учебник стои разтворен пред него! Нека съзерцава прекрасните картини, които великият Художник рисува върху подвижното платно на небето. Нека се запознава с чудесата на земята и морето. Нека наблюдава тайната на сменящите се годишни времена и във всичко да се научи да опознава Създателя. ВЪ 48.4
Антагонистични сили
По никакъв друг начин не може да се положи така твърдо и сигурно основата на истинското възпитание. И все пак, дори и децата, когато се приближат до природата, ще открият неща, които ще ги поставят в недоумение. Те не може да не открият действието на враждебни сили. Точно тук природата се нуждае от тълкувател. Като гледат злото, което се открива в природния свят, всички ще научат все същия печален урок: “Някой неприятел е сторил това” (Матей 13:28). ВЪ 48.5
Тълкувателят на природата
Поученията на природата могат да се четат правилно само в светлината, излъчвана от Голгота. Чрез историята на Витлеем и на кръста нека бъде показвано колко е добре да се побеждава злото, и че всяко благословение за нас, е дар на изкуплението. ВЪ 49.1
В шипките и тръните, в бодилите и плевелите е представено злото, което уврежда и обезобразява. В пойната птичка и в цъфналия цвят, в дъжда и слънчевата светлина, в летния ветрец и в благодатната роса, в хилядите неща на природата — от дъба в гората до теменужката, цъфнала до неговия корен — се вижда възстановяващата любов. Природата все още ни говори за Божията доброта! ВЪ 49.2
Мисли на мир
“...Зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не на зло...” (Еремия 29:11). Такава е вестта, която, огряна от светлината на кръста, може да се чете навсякъде в природата. Небесата разказват славата Му, а земята е пълна с богатствата Му. ВЪ 49.3