“...Говори на земята и тя ще те научи.”
Нагледните поучения на Христос
Великият Учител довеждаше слушателите Си в съприкосновение с природата, за да слушат гласа, говорещ чрез всички сътворени неща. Когато сърцата им се смекчаваха и умовете им ставаха възприемчиви, Той им помагаше да разбират духовните поуки от картините, които наблюдаваха. Притчите, чрез които обичаше да преподава уроци върху истината, показват колко отворен беше Неговият Дух за влиянията на природата и колко приятно Му бе да извлича духовни поуки от обстановката на ежедневния живот. ВЪ 49.4
Приспособени за всеки слушател
Птичките във въздуха, полските лилии, пастиря и овцете — чрез тях Христос илюстрираше безсмъртната истина. Той извличаше илюстрации и от събитията в обикновения живот, от познатите на слушателите факти в ежедневието — кваса, скритото съкровище, бисера, рибарската мрежа, изгубената монета, блудния син, къщите на скалата и на пясъка. В Неговите уроци имаше по нещо интересно за всеки ум, затрогващо всяко сърце. И така ежедневната работа вместо да бъде просто кръг от усилен труд, лишен от по-възвишени мисли, ставаше по-осмислена и възвишена чрез постоянното напомняне за духовното и невидимото. ВЪ 49.5
Така трябва да поучаваме и ние. Нека децата да бъдат научени да виждат в природата изразена Божията любов и мъдрост; нека всяко птиче, всяко цвете и дърво свързват мисълта им с Бога; нека всичко видимо им пояснява невидимото, и всички житейски събития — средство за Божествени поучения. ВЪ 49.6
Единството на закона
Когато се научат по този начин да извличат поуки от всичко сътворено, както и от житейския опит, обяснете им, че същите закони, които управляват нещата в природата и събитията в живота, трябва да управляват и нас, че те са дадени за наше добро, и че само когато ги изпълняваме, ще намерим истинско щастие и успех. ВЪ 49.7
Законът на служенето
Всичко небесно и земно изявява, че великият закон на живота е служенето. Вечният Баща се грижи за живота на всяко живо същество. Христос дойде на земята “като онзи, който слугува” (Лука 22:27). Ангелите са “служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение” (Евр. 1:14). Същият закон на служене е вписан във всички неща в природата. Птичките във въздуха, добитъкът по полето, дърветата в гората, листата, тревата, цветята, слънцето на небето и светлите звезди — всички имат своята служба. Море и океан, река и извор — всички получават, за да дават. ВЪ 50.1
Придобиване чрез даване
Всяко нещо в природата, служещо така за живота в света, осигурява и своя собствен живот. “Давайте и ще ви се дава” (Лука 6:38), е урокът, написан в природата не по-малко сигурно, отколкото в страниците на Святото Слово. ВЪ 50.2
Склоновете и равнините отварят път на планинския поток да стигне до морето и са възнаграждавани за тази си служба стократно: потокът, протичащ през тях, оставя зад себе си дарове на красота и плодородие. През оголените и пожълтелите от лятната горещина полета една зелена ивица отбелязва пътя на реката; всяко благородно дърво, всяка пъпка, всеки цвят са свидетели на наградата, която Божията благодат дава на всички, ставащи нейни проводници на света. ВЪ 50.3
Законите на растежа
От почти безбройните поучения, които ни дават разните процеси на растежа, някои от най-ценните ни са дадени в притчата на Спасителя за никнещото семе. Те са за стари и за млади. ВЪ 50.4
“Божието царство е също както кога човек хвърли семе в земята. И спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. Земята сама по себе си произвежда първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа” (Марко 4:26-28). ВЪ 50.5
Божественото посредничество при растежа
Зърното съдържа зародиша на един принцип — принципа поникването, който сам Бог е вложил в него; но ако то бъде оставено само на себе си, не ще може да поникне. Човекът извършва своята част да улесни растенето на зърното, но има един предел, отвъд който той не може да направи нищо. Трябва да разчита на Онзи, Който е свързал сеенето и жетвата с чудните халки на Своята всемогъща сила. ВЪ 50.6
В зърното има живот, в почвата — сила; но ако Бог не прилага Своята безпределна мощ ден и нощ, зърното няма да даде плод като награда. Дъждовете трябва да освежават жадните нивя; слънцето — да им придава топлина; на заровеното зърно трябва да се предава електричество. Но единствено Творецът, Който е вложил живот, може да го създаде. Всяко семе расте и всяко растение се развива чрез силата на Бога. ВЪ 50.7
“Семето е Божието слово.” “Защото както земята произвежда растенията си и както градина произраства посяното в нея, така Господ Йеова ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всичките народи” (Лука 8:11; Исая 61:11). Както е при природното сеене, така е и при духовното; силата, която единствено може да даде живот, е от Бога. ВЪ 50.8
Сеене с вяра
Работата на сеяча е дело на вяра. Тайната на поникването и растенето на зърното е известна само на Бога. Но сеячът има доверие в средствата, чрез които Бог прави растителността да процъфтява. Той хвърля семето и очаква да събере от него изобилна жетва. Така трябва да работят родителите и учителите и да очакват жетва от семето, което посяват. ВЪ 51.1
Божият завет за жетвата
За известно време доброто семе може да лежи незабелязано в сърцето, без да дава признаци на живот. Но по-късно, когато Божият Дух заработи в душата, скритото семе пониква и впоследствие дава плод. В нашата доживотна работа не можем да знаем кое ще успее — това, или онова. Този въпрос не е даден на нас за разрешение. “Сей семето си заран и вечер не въздържай ръката си” (Екл. 11:6). Божият велик завет гласи, че “доде съществува земята, сеитба и жетва... няма да престанат” (Бит. 8:22). С доверие в това обещание земеделецът обработва земята и сее. Не по-малко доверие трябва да имаме и при духовното сеене, като работим с упование в Неговите думи: “Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам”. “Оня, който излиза с плач, който носи мярата семе, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си” (Исая 55:11; Пс. 126:6). ВЪ 51.2
Поникването на зърното представя началото на духовния живот, а развитието на растението символизира развитието на характера. Не може да има живот без растене. Растението трябва или да расте, или да умре. Както расте мълчаливо и незабележимо, но без да спира, така се развива и характерът. Нашият живот може да бъде съвършен на всеки стадий на развитие; и все пак, ако Божията цел за нас е изпълнена, ще има постоянен напредък. ВЪ 51.3
Условия за растеж
Растението се развива като получава онова, което Бог е предвидял за поддържането на неговия живот. Така и духовното израстване се постига чрез сътрудничество с Божествените влияния. Както растението хваща корен в почвата, така и ние трябва да се вкореним в Христос. Както растението получава слънчева светлина, роса и дъжд, така и ние трябва да получим Светия Дух. Ако нашите сърца са привързани към Христос, Той ще дойде над нас “както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята” и като “Слънцето на правдата” ще изгрее Той над нас “с изцеление в крилата Си”. Ние ще растем “като крем”, ще се съживим “като жито”, и ще порастем “като лоза” (Осия 6:3; Малахия 4:2; Осия 14:5,7). ВЪ 51.4
Принасяне на плод
Житото “произвежда първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа” (Марко 4:28). Целта, за която земеделецът посява семето и обработва земята, е да произведе жито — хляб за гладните и семе за бъдещи жетви. Така и Божественият Земеделец очаква жетва. Той се стреми да възпроизведе Себе Си в сърцата и в живота на Своите последователи, за да може чрез тях да бъде възпроизведен в сърцата и в живота на други хора. ВЪ 51.5
Урок за обучаване на децата
Постепенното развитие на растението от зърното е нагледен урок за обучението на децата. И при децата имаме “първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа” (Марко 4:28). Този, Който даде тази притча, е създал малкото семе, вложил е неговите жизнени свойства и законите, които управляват развитието му. Истините, на които тази притча ни учи, се осъществиха в живота на Исус. Величеството на небесата, Царят на славата, стана едно бебе във Витлеем и за известно време бе безпомощно дете, зависещо от грижите на майка си. В детинството Си Той говореше и постъпваше като дете, почиташе родителите Си, помагаше им и изпълняваше техните желания. Но още от първото пробуждане на Неговия разум Той постоянно растеше в благодат и в познание на истината. ВЪ 52.1
Родителите и учителите трябва да имат същата цел — така да култивират наклонностите на младежите, че във всеки период от живота им те да могат да представят съответстващата му красота, развиваща се естествено, както е при растенията в градината. ВЪ 52.2
Простота
Малките деца трябва да бъдат възпитавани в детинска простота, доволни от малките, полезни длъжности, както и от удоволствията и духовния опит, съответстващи на техните години. Детството е представено със стъбълцето в притчата, а стъбълцето има своя особена красота. Децата не трябва да бъдат въвличани в преждевременна зрялост, но доколкото е възможно да запазят за по-дълго време свежестта и грацията на своята ранна възраст. Колкото по-спокоен и по-обикновен е животът на детето, колкото е по-освободен от изкуствени възбуждения и в по-голяма хармония с природата, толкова по-благоприятен е той за физическото и умственото развитие и за духовната сила. ВЪ 52.3
Чудото на жетвата
Извършеното от Спасителя чудо, когато нахрани петте хиляди люде илюстрира действието на Божията сила в произвеждането на жетвата. Исус отдръпва завесата от природния свят и ни открива творческата енергия, която се изразходва постоянно за нашето добро. Като размножава хвърленото в земята зърно, Този, Който умножи хляба, върши чудо всеки ден. И наистина, само по чудо храни Той безспир милионите живи същества от земните жетвени полета. Човеците са призвани да работят заедно с Бога за произвеждане на житото и за приготвянето на хляба. Но точно поради това изключват участието на Божествената сила, чието действие на се приписва на естествени причини или на човешки средства. Много често Неговите дарове се изопачават за себелюбива употреба и докарват проклятие вместо благословение. Бог се стреми да промени всичко това. Той желае нашите затъпели сетива да се съживят, за да чувстваме Неговата доброта и даровете му да бъдат за нас благословенията, които е възнамерявал да ни даде. ВЪ 52.4
Участници в Божия живот
Божието слово, придаването на Неговия живот — това е, което дава живот на семето; а ние, като го ядем, ставаме участници в този живот. Бог желае да разбираме това. Дори в приемането на ежедневния си хляб да схващаме действието Му и да идваме до по-тясна близост с Него. ВЪ 52.5
Жънем, което сме посяли
Според Божиите закони в природата последицата следва причината с неизменна сигурност. Жетвата свидетелства за сеитбата. Тук не може да има лъжа. Хората могат да измамват ближните си, да получават похвали и възнаграждения за служба, която не са извършили. В природата обаче не може да съществува никаква измама. Над неверния земеделец жетвата произнася обвинителна присъда. А в най-висшия смисъл това е вярно и за духовното царство. Злото успява само привидно, а не в действителност. Детето, което бяга от училище, младежът, който е ленив в учението, чиновникът или чиракът, който не служи вярно на интересите на своя господар, човекът в каквато и да било област на бизнеса или с каквато и да е професия, който не е верен на своите най-висши отговорности, може да се ласкае, че докато неправдата му не е открита, той печели някакво предимство. Но не. Той мами себе си. Жетвата на живота е характерът, а характерът е, който определя участта за този живот и за бъдещия. ВЪ 53.1
Характерът е жетвата на живота
Жетвата е възпроизвеждане на посятото семе. Всяко семе дава плод “според вида си”. Така е и с характерните черти, които подхранваме. Егоизмът, себелюбието, себеиздигането, себеугаждането се възпроизвеждат и краят е окаяност и гибел. “Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее в Духа, от Духа ще пожъне вечен живот” (Гал. 6:8). Любовта, съчувствието и добротата дават плод на благословение, богата жетва, която трае вечно. ВЪ 53.2
Размножаване чрез посяване
В жетвата семето се умножава. Едно-едничко житно зърно, увеличено чрез повторни сеитби, би покрило цяла страна със златни снопове. Така обширно може да бъде и влиянието на един-единствен живот, а даже и на едно единствено дело. ВЪ 53.3
Какви дела от любов са били извършвани през вековете благодарение на спомена за алабастровия съд с благовонното масло, с което бе помазан Исус! Какви неизброими дарове са били давани за делото на Спасителя благодарение на примера на бедната вдовица, която пусна “две лепти”! (Марко 12:42). ВЪ 53.4
“Даром давайте”
Урокът, който извличаме от сеенето на зърното е щедрост. “Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне” (2 Кор. 9:6). ВЪ 53.5
Господ казва: “Блажени вие, които сеете при всяка вода...” (Исая 32:20). Да сеем при всяка вода означава да даваме навсякъде, където има нужда. Това не води до бедност. “Който сее щедро, щедро ще и да пожъне”. Като хвърля зърното, сеячът го умножава. Така и ние, ако даваме благословения, ще получаваме благословения. Бог обещава да ни дава изобилно, за да можем да продължаваме да даваме. ВЪ 53.6
Нещо повече: когато даваме от благословенията на живота, в сърцето на получателя се поражда благодарност, а тя от своя страна подготвя сърцето да приеме и духовни истини. По този начин се произвежда жетва за вечен живот. ВЪ 53.7
Живот чрез смърт
Чрез хвърлянето на житото в земята Спасителят представя Своята жертва за нас. “...ако житното зърно не падне в земята и не умре то си остава самотно, но ако умре, дава много плод” (Йоан 12:24). Само чрез жертвата на Христос, Семето, можеше да се роди плод за Божието царство. В съгласие със закона в растителния свят, животът е резултат на Неговата смърт. ВЪ 54.1
Така е и с всички, които дават плод като съработници на Христос: себелюбието и себеугаждането трябва да изчезнат; животът трябва да бъде хвърлен в браздата на световната нужда. Но законът на себепожертвувателността е и закон на самосъхранението. Като го хвърля, земеделецът запазва живото си. Така ще бъде запазен и животът, който се посвещава доброволно и напълно в служба на Бога и човека. ВЪ 54.2
Символ на възкресението
Зърното умира, за да поникне в нов живот. Това ни учи на урока за възкресението. За човешкото тяло, което се полага в гроба, за да изгние, Бог казва: “...сее се в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила” (1 Кор. 15:42,43). ВЪ 54.3
Практическо изучаване на природата
Когато учители и родители се опитват да научат децата на тези уроци, трябва да им дават и практически познания. Нека на децата да се предоставя да обработват земя и да сеят семе. Когато те работят, родителят или учителят може да направи пояснения за градината на сърцето, за посятото в нея добро или лошо семе, че както градината трябва да се подготви за естественото семе, така и сърцето трябва да бъде подготвено за семето на истината. Когато зърното се хвърля в земята, те могат да учат децата на урока за Христовата смърт; а когато стръкчето поникне, да им обяснят истината за възкресението. По нататък при развитието на растението може да продължава да се прави паралел между естественото и духовното сеене. ВЪ 54.4
И младежите трябва да бъдат поучавани по същия начин. От обработването на почвата могат постоянно да се извличат уроци. Никой не очаква необработеното парче земя да му даде веднага жетва. Човек трябва да се труди прилежно и продължително както за обработването на почвата, така и за сеенето на семето и за събирането на реколтата. Така трябва да бъде и при духовното сеене. Градината на сърцето трябва да бъде обработвана, почвата - разкопана чрез покаяние. Вредните растения, които заглушават доброто семе, трябва да се изкоренят. Както обрасла с тръни земя може да се почисти само чрез прилежна работа, така и злите наклонности на сърцето могат да бъдат победени само чрез сериозни усилия в името и чрез силата на Христос. ВЪ 54.5
Послушание спрямо закона, развитие на характера
При обработването на почвата разсъдливият работник ще разбере, че пред него се откриват съкровища, за които не е и сънувал. Никой не може да успее в земеделието или градинарството, ако не внимава на съответните закони. Трябва да се изучат специалните нужди на всеки различен вид растение. Разните видове изискват специална почва и специално обработване, както и съобразяване със законите, които ги управляват. Това са условия за успех. Вниманието, което се изисква при разсаждането на растенията, та дори и влакънце от корените да не бъде притиснато или поставено не на място, грижите за младите от тях, кастренето и поливането, запазването им от сланата през нощта, от слънцето пред деня и от разни болести; отстраняването на плевелите, насекомите, както и предпазването им от болести и подреждането, не само ни учат на важни уроци за развитието на характера, но и самата работа е средство за развитие. Когато човек култивира в работата си прилежност, търпение, внимание към подробностите, послушание спрямо закона, той се сдобива с най-важното обучение. Постоянното съприкосновение с тайната на живота и с красотата на природата, както и нежността, която се поражда при отглеждането на тези красиви обекти на Божието творение, допринасят за развитието на ума и за облагородяването и възвишаването на характера; а научените уроци подготвят работника за по-успешна работа с други умове. ВЪ 54.6