“Който е мъдър, нека внимава на това; и нека размишляват човеците за Господните милости.”
Служба за излекуване
Божията целебна сила прониква в цялата природа. Ако дърво се отреже, ако човешко същество се нарани или му се счупи кост, природата започва незабавно да поправя повредата. Целебните сили са в готовност дори и преди да се е появила нуждата и веднага щом се нарани някоя част, всяка енергия се активизира, за да подпомогне делото на възстановяването. Така е и в духовното царство. Преди грехът да бе създал нуждата, Бог беше осигурил лекарството. Всяка душа, поддала се на изкушението, е наранена, контузена от противника, но където има грях, там има Спасител. Христовото дело е да изцелява “да благовествам на сиромасите, да прогласява освобождение на пленниците... да пусна на свобода угнетените” (Лука 4:18). ВЪ 55.1
Една внушителна картина
В това дело трябва и ние да сътрудничим. “Ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв...” (Гал. 6:1). Думата “поправяйте” означава наместване, както се намества изкълчена или строшена кост. Колко внушителна е тази картина! Изпадащият в заблуда или грях прекъсва всякаква връзка с нещата, които го заобикалят. Той може да съзнава грешката си и да изживява угризение; но не може да поправи себе си. Остава объркан, нещастен и безпомощен. Той трябва да бъде възвърнат, излекуван и възстановен отново на мястото му. “...вие духовните поправяйте такъв”. Само любовта, произтичаща от сърцето на Христос, може да лекува. Само у когото тече тази любов, както сокът на дървото и кръвта в тялото, може да лекува ранени души и да ги възвръща. ВЪ 55.2
Само любовта може да възстановява
Средствата на любовта съдържат удивителна сила, защото са божествени. Мекият отговор, “отклонява от ярост”, любовта, която “покрива множество грехове” “дълго търпи и е милостива” (Пр. 15:1; 1 Петр. 4:8; 1 Кор. 13:4) - ако можехме да научим този урок, с каква целебна сила би бил надарен животът ни! Как би се преобразил животът, и как би се превърнала земята на небе, още тук бихме могли да вкусим от него! ВЪ 55.3
Тези скъпи уроци могат да бъдат преподадени така, че да бъдат разбрани и от най-малките деца. Сърцето на детето е нежно и възприемчиво. Когато ние, по-възрастните, станем “като дечицата” (Матей 18:3), когато се научим на смирението, кротостта и нежната любов на Спасителя, тогава не ще ни се вижда трудно да затрогваме сърцата на малките и да ги поучаваме върху службата на излекуване с любов. ВЪ 56.1
Съвършенство в малките неща
Съвършенството съществува в най-малките, както и в най-големите дела на Бога. Ръката, “окачила” световете в пространството е ръката, даваща форма и на полските цветя. Разгледайте под микроскоп най-малките и най-обикновените цветчета, които растат край пътя, и забележете прелестната им красота и съвършенство. Те могат да се намират и в най-скромния живот. Най-обикновените дела, извършени с любов и вярност, са красиви в Божиите очи. Съзнателната грижливост към най-малките неща ни прави съработници на Бога и спечелваме одобрението на Този, Който вижда и познава всичко. ВЪ 56.2
Дъгата
Дъгата, която се простира от единия край до другия на небесата, е знак на “всегдашния завет между Бога и всичко живо” (Бит. 9:16). Дъгата, която обкръжава престола на Бога, е също знак на Неговия завет на мир. ВЪ 56.3
Както дъгата в облака се образува от съединяването на слънчевата светлина с дъжда, така и дъгата около Божия престол на небесата представлява съединение от Неговата милост с Неговото правосъдие. На грешната, но каеща се душа, Бог казва: “Избави го... Аз промислих откуп за него” (Йов 33:24). ВЪ 56.4
“Понеже както се заклех, че Ноевите води не ще наводнят вече земята, така се заклех, че вече няма да се разгневя на тебе, нито да те смъмря. Защото ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от тебе и заветът Ми на мир няма да се помести, казва Господ, Който ти показва милост” (Исая 54:9, 10). ВЪ 56.5
Звездите
Звездите също предават насърчителни и ободрителни вести за всяко човешко същество. В часове, каквито настъпват за всеки човек, когато духът е унил и изкушенията го притискат, когато пречките изглеждат непреодолими, целите на живота непостижими и обещанията му като содомски ябълки, къде другаде може да намери човек такъв кураж и твърдост, освен в онзи урок, който Бог ни кани да извлечем от звездите в техния несмущаван ход? ВЪ 56.6
“Нито едно не липсва”
Дигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; чрез величието на силата Му и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва. Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа и правото ми се пренебрегва от моя Бог? Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Йеова, създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните.” ВЪ 56.7
“Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница. Ето, всички, които са разгневени на тебе, ще се засрамят и смутят; съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат... Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна” (Исая 40:26-29; 41:10-13). ВЪ 56.8
Палмовото дърво
Палмовото дърво, жулено от палещите лъчи на слънцето и нападано от свирепите пясъчни бури, поддържа зеленината си и дава плод всред пустинята. Корените му се хранят от живи извори, венецът от зеленина се издига високо над сухата и пуста равнина; и примрелият от жажда пътник щом го забележи, с мъка напряга отпадналите си нозе, за да се добере до неговата прохладна сянка и даряваща живот вода. ВЪ 57.1
Дървото на пустинята е символ на живота на Божиите чада в този свят, какъвто Бог го желае да бъде. Те трябва да водят уморените души, неспокойни и готови да умрат в пустинята на греха, към извора на живата вода; трябва да упътват ближните си към Този, който поканва: “Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37). ВЪ 57.2
Река и ручей; непризнати труженици
Широката и дълбока река се цени като търговски и транспортен път, допринасящ голяма полза, но какво да се каже за малките ручеи, които спомагат за образуването на тази величествена река? Ако не бяха те, реката би изчезнала. Нейното съществуване зависи от тях. Така и хората, призвани да ръководят някое велико дело, биват почитани, като че ли успехът зависи само от тях, но за него е бил необходим вярното сътрудничество на почти безброй скромни работници, за които светът не знае нищо. Неблагодарни задачи, труд без признание — това е жребият на повечето световни труженици. Това е техен дял и мнозина от тях са неудовлетворени; смятат, че животът им е пропилян напразно. Обаче малкият ручей, който си пробива безшумно път през лесове и долини, носейки със себе си здраве, плодородие и красота, е също така полезен, както широката река. А като допринася за съществуването на реката, той помага да се постигне онова, което сам никога не би могъл да постигне. ВЪ 57.3
Много хора се нуждаят от тази поука. Талантите се обожават и високите постове се желаят. Мнозина не желаят да вършат нищо, освен ако ги признават за водители; мнозина търсят похвала, иначе нямат никакво желание за работа. Урокът, който трябва да научим, е да бъдем верни в използването на нашите сили и верни в случаите, които ни се предлагат за служба, и доволни от определеното от Небето място. ВЪ 57.4
Малките създания
“Но попитай сега животните и те ще те научат; и въздушните птици, и ще ти кажат; ...и морските риби ще ти изявят.” “Иди при мравката... размишлявай за постъпките й.” “Погледнете на небесните птици.” “Разгледайте враните” (Йов 12:7,8; Пр. 6:6; Матей 6:26; Лука 12:24). ВЪ 57.5
Урок на доверие
Не трябва само да разказваме на детето за Божиите създания, а те самите да бъдат негови учители. Мравките ни учат на търпение и издръжливост при преодоляване трудности, на предвидливост за бъдещето. Птичките ни учат на сладкия урок на упованието. Нашият небесен Баща се грижи за тях, но те трябва да си събират, да свиват гнезда и да отглеждат малките си. Всеки момент са изложени на врагове, които искат да ги унищожат. И все пак, колко радостно хвъркат насам и натам и вършат работата си! Как пълни с веселие са кратките им песни! ВЪ 57.6
Колко красиво псалмистът описва Божията грижа за горските създания: ВЪ 58.1
“Високите планини са на дивите кози,
канарите са прибежище на дивите зайци.” ВЪ 58.2
Бог прави извори “да текат между планините”, където “небесните птици обитават и пеят между клончетата” (Пс. 104:18,10,12). Всички създания на горите и хълмовете са част от Неговото голямо семейство. Той отваря ръката Си и задоволява желанието на всяко живо създание (по Пс. 145:16). ВЪ 58.3
Орелът
При ураган алпийският орел попада понякога в тесни планински дефилета. Буреносни облаци окръжават мощната горска птица и черните им маси я отделят от осветените от слънцето височини, където е свила гнездото си. Усилията й да избяга изглеждат безполезни. Блъска се насам-натам, биейки въздуха със силните си крила, и огласява планината с крясъците си. Накрая с триумфален писък се стрелва нагоре, пробива си път през облаците и отново се озовава огряна от слънчевата светлина, а далеч долу по нея са мракът и бурята. ВЪ 58.4
Над облаците
bТака и ние можем да бъдем заобиколени от трудности, обезсърчение и мрак. Може би сме заобиколени от лъжа, нещастие и неправда. Не можем да разсеем облаците. Напразно се борим с обстоятелствата. Но има един и само един път да избягаме. Облаците и мъглите надвисват над земята, но над тях грее Божията светлина и с крилата на вярата ние можем да се устремим нагоре към слънчевата светлина на Неговото присъствие. ВЪ 58.5
Други илюстрации
Много са уроците, които могат да бъдат научени по този начин. Самотното дърво в някоя равнина или планина, вкоренило се дълбоко в земята и устояващо на бурите, ни учи на самоувереност. От чепатия и безформен дънер на някое дърво, усукано и извито още като малко дръвче, на което никоя земна сила не може да върне по-късно изгубената симетрия, ние бихме научили нещо за силата на влиянията в ранната възраст. От водната лилия, растяща на повърхността на тинестото блато, заобиколена от плевели и нечистотии, забила стеблото си в чистия пясък долу, откъдето получава живот, извисяваща цветове до светлината на неопетнената чистота, можем да научим тайната на светия живот. ВЪ 58.6
Учете децата да наблюдават
Така, докато получават познания от учители и книги, нека децата и младежите да се учат да извличат уроци и да различават истината сами. Когато се занимават с градинарство, питайте ги какво научават от грижите за растенията. Когато съзерцават красив пейзаж, питайте ги защо Бог е облякъл полята и горите с такива красиви и разнообразни краски. Защо не е всичко в черно и кафяво? Когато берат цветя, накарайте ги да помислят защо Бог ни е оставил тези красиви страници от рая. Учете ги да забелязват навсякъде в природата изявленията на Божията грижа за нас, и удивителното приспособяване на всички неща в полза на нашите нужди и щастие. ВЪ 58.7
Само който вижда в света делото на Божиите ръце и който чете в плодородието и красотата на земята Божието писмо само той извлича от природата поуките и най-висшата й служба. Само той може да оцени напълно значението на хълма и долината, на реката и морето, защото ги възприема като израз на Божиите мисли и откровение, като откровение на Твореца. ВЪ 59.1
Природата — ключ на Библията
Библейските писатели използват много примери от природата и когато наблюдаваме нещата от природния свят, Светият Дух ще ръководи ума ни, за да разберем по-пълно уроците, на които ни учи Божието слово. По този начин природата става ключ за съкровищницата на Словото. ВЪ 59.2
Изучаване на подобията
Децата трябва да бъдат подтиквани да търсят в природата предметите, които илюстрират различните Библейски учения, и да намират в Библията подобията, които тя извлича от природата. Те трябва да търсят както в природата, така и в Свещеното Писание всеки предмет, който представлява Христос, а също и предметите, с които Той си служеше, за да илюстрира истината. По този начин ще се научат да Го виждат в дървото и лозата, в лилията и розата, в слънцето и звездата. Ще чуват гласа Му в песента на птичките, в шумоленето на дърветата, в гръмотевицата, и в музиката на морето. И всеки предмет в природата ще им повтаря Неговите скъпи уроци. ВЪ 59.3
За всички, които с Христос се запознават така, земята никога няма да представлява усамотено и пусто място, Бащин дом, изпълнен с присъствието на Този, Който живя някога между човеците. ВЪ 59.4