Понякога душата ни бива пронизвана от дълбоко чувство за нашето непостоянство. Но това не е доказателство, че Бог си е променил отношението към нас или ние сме си променили отношението към Него. Не трябва да се прави никакво усилие на ума за възпроизвеждане на чувства. Днес може да не чувстваме мира и радостта, които сме изпитвали вчера; но чрез вяра трябва да се хванем за ръката на Христос и да се облегнем на Него напълно и в мрака, както и в светлината. BKM 43.1
Сатана може да шепне: “Ти си твърде голям грешник, за да те спаси Христос.” Макар да признавате, че наистина сте грешни и недостойни, можете да посрещнете изкусителя с вика: “По силата на изкуплението аз имам право да смятам Христос за мой Спасител. Не се уповавам на собствени заслуги, но на скъпоценната кръв на Исус, който ме очиства. В този момент аз напълно предавам безпомощната си душа на Христос.” Християнският живот трябва да се позовава на постоянна, жива вяра. Непоклатимото доверие, твърдото разчитане само на Христос, ще донесе мир и увереност на душата. BKM 43.2