Много хора, които искрено се стремят да постигнат святост на сърцето и чистота на живота, изглеждат объркани и обезсърчени. Те постоянно се взират в себе си и оплакват липсата си на вяра; и понеже нямат вяра, смятат, че не бива да претендират за Божието благословение. Тези хора бъркат чувството с вярата. Те гледат отвъд простотата на истинската вяра и по този начин помрачават душите си. Необходимо е да отклонят ума си от себе си и да се занимават с милостта и добротата на Бога, да си напомнят Неговите обещания; след това просто да повярват, че Той ще изпълни Своето Слово. BKM 42.5
Не трябва да се уповаваме на нашата вяра, а на обещанията на Бога. Когато се покаем за отминалите случаи, в които сме престъпвали Неговия закон, и решим да бъдем послушни, трябва да вярваме, че Бог заради Христос ни приема и прощава греховете ни. BKM 42.6
Понякога мрак и обезкуражение ще нахлуват в душата, заплашвайки да ни завладеят; но не трябва да изоставяме доверието си. Необходимо е неизменно да гледаме към Исус, независимо дали изпитваме някакви чувства или не. Нека да се стремим вярно да изпълняваме всяко известно ни задължение и след това спокойно да си почиваме в Божиите обещания. BKM 42.7