Жертвената служба, която сочеше на Христос приключи; но очите на хората трябва да се обърнат към истинската жертва за греховете на света. Земното свещенство свърши; но ние гледаме на Исус, служителят на новия завет и “поръсената кръв, която говори по-добри неща отколкото авеловата”. “пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията.... но Христос дойде първо- свещеник на бъдещите добрини; Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния не с ръка направена...но със собствената си кръв и придоби за нас вечно изкупление”. Евр. 12:24; 9:8-12. ХвСс 23.7
“Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.” Макар службата да беше преместена от земното в небесното светилище, макар светилището и нашия велик Първосвещеник да са невидими за човешкото око, учениците не трябваше да страдат от загубата. Те не трябваше да прекъсват общуването, нито да се обезкуражават поради отсъствието на Спасителя. Докато Исус служи в небесното светилище горе, чрез Светия Дух Той служи на църквата си на земята. “Живота на Исус” стр. 165,166. ХвСс 23.8