“Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божито лице за нас; и не за да принася себе си много пъти, както първосвещеникът влиза всяка година с чужда кръв, (иначе той трябва да е страдал много пъти от създанието на света;), а на дела в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха чрез пожертването на себе си.” Евр. 9:24¬26. “Но той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога”. Евр.10:12. Христос влезе веднъж в святото място, спечелвайки вечно избавление за нас. “Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез него, понеже всякога живее да ходатайства за тях”. Евр. 7:25. Той сам се определи не само като представител на човека, но и негов ходатай, така че всяка душа да може да каже, ако желае, да може да каже, аз имам Приятел в съда, Първосвещеник, който разбира моята слабост. “Ревю енд хералд” 12 юни 1900 год. ХвСс 23.9
Небесното светилище е център на Божието дело в полза на човека. То засяга всяка жива душа на този свят. То ни открива плана на спасението, водейки ни към края на времето като ни открива триумфалния изход на борбата между правдта и греха. Извънредно важно е всички задълбочено да изследваттези предмети, за да можем да отговорим на всеки, който ни пита за причината на нашата надежда. “Ревю енд хералд” 9 ноември 1905 год. ХвСс 24.1