Очистването - както в сянковата символична служба, така и в истинската, трябва да стане с кръв; в първия случай - с кръвта на животни, във втория - с кръвта на Христос. Павел заявява, че причината за очистването с кръв е, че “без проливането на кръв няма прощение”. А прощението или отнемането на греховете е дело, което трябва да се извърши. Но каква връзка можеше да има между греха и светилището, било то небесното или земното? Това може да се разбере, като се обърнем към символичната служба, защото свещениците, изпълняващи службата си на земята, служеха “по образ и сянка на небесните неща”. Евр. 8:5 ХвСс 48.3
Службата в земното светилище се състоеше от две части. Свещениците служеха ежедневно в Светая, докато в Светая Светих веднъж в годината първосвещеникът извършваше специална служба на умилостивение за очистване на светилището. Ден след ден разкаялият се грешник донасяше своята жертва до вратата на светилището, полагаше ръка върху главата на жертвеното животно и изповядваше греховете си. По този начин ги принасяше символично от себе си върху невинната жертва. Тогава животното се заколваше. “Без проливането на кръв - казва апостолът, - няма прощение”. “Защото животът на тялото е в кръвта”.Левит 17:11. Нарушеният Божий закон изискваше смъртта на престъпника. Кръвта, представляваща отнетия живот на грешника, чиято вина бе понесена от жертвата, свещеникът занасяше в Светая и попръскваше пред завесата. Зад нея бе ковчегът на завета със закона, който грешникът бе нарушил. С тази церемония грехът символично се пренасяше чрез кръвта върху светилището. В някои случаи кръвта не се внасяше в Светая; Тогава обаче месото се изяждаше от свещеника, както Мойсей настави синовете на Аарон, казвайки: “Защо не ядохте приноса за грях на святото място, тъй като е пресвято и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа?” Лев. 10:17. И двете церемонии еднакво символизираха прехвърлянето на греха от разкаяния върху светилището. ХвСс 48.4
Такова беше делото, което се извършваше ден след ден през цялата година. По този начин греховете на Израил бяха пренасяни върху светилището и беше необходима специална служба, за да бъдат премахнати. Бог заповяда да се извършва умилостивение за всяко от светите отделения. “Така да направи умилостивени за светилището поради нечистотиите на израилтяните и поради престъпленията им и всичките им грехове; така да направи и за шатъра за срещане, който стои помежду им всред нечистотиите им.” По-нататък трябваше да бъде извършено умилостивение за олтара, “да го очисти от нечистотиите на израилтяните и да го освети”. Лев. 16:16,19. ХвСс 48.5
Един път в годината, във великия Ден на Умилостивението, свещеникът влизаше в Светая Светих, за да очисти светилището. С него се завършваше годишния цикъл на службата. В Деня на Умилостивението пред вратата на скинията се донасяха два козела и над тях се хвърляше жребий: “един жребий за Господа, и другият жребий за отпущане”. Стих 8. Козелът, на когото паднеше жребият за Господа, трябваше да бъде заклан като изкупителна жертва за народа и свещеникът трябваше да внесе кръвта му зад завесата и да попръска върху и пред благодатния престол. Със същата кръв попръскваше и върху кадилния олтар пред завесата. ХвСс 48.6
Тогава, “като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел, нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинята козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя” ст. 21,22. Козелът за отпущане не се връщаше вече в лагера на Израил, а от човека, който го бе оставил, се изискваше да се измие и да изпере дрехите си с вода, преди да се върне в лагера. ХвСс 48.7
Цялата церемония бе наредена, за да отпечати в паметта на израилтяните святостта на Бога и Неговото отвращение от греха; и освен това да им покаже, че те не можеха да се докосват до греха, без да бъдат опетнени. Докато се извършваше делото на умилостивение, от всекиго се изискваше да смири душата си. Всякаква делова работа трябваше да бъде оставена настрана и всичките израилтяни трябваше да прекарат деня в тържествено смирение пред Бога, с молитва, с пост и дълбоко изпитване на сърцето. ХвСс 48.8
Чрез образната символична служба се обясняваха важни истини относно изкуплението. Вместо грешника се приемаше негов заместник, но грехът не се заличаваше чрез кръвта на жертвата. Така само бе осигурено средството, чрез което той се пренасяше в светилището. Чрез принасянето на кръвта грешникът признаваше авторитета на закона, изповядваше вината си в престъплението и желанието за прощение чрез вярата в един бъдещ Изкупител. Но все още не беше напълно освободен от осъждането на закона. В Деня на Умилостивението първосвещеникът, след като бе принесъл жертва за обществото, влизаше с кръвта й в Светая Светих и попръскваше с нея над престола на благодатта, точно над закона, за да удовлетвори изискванията му. Тогава в службата си на посредник поемаше греховете върху себе си и ги изнасяше вън от светилището. Поставяше ръце върху главата на козела за отпущане и ги изповядваше върху него. По този начин образно ги пренасяше от себе си върху козела. А козелът ги отнасяше надалеч и се вярваше, че са премахнати от народа завинаги. ХвСс 49.1