Такава беше извършената “по образа и сянката на небесните неща” служба. А онова, което по време на нея се правеше образно и символично в земното светилище, се осъществяваше в службата на небесното светилище. След възнесението Срасителят започна дело на наш Първосвещеник в небето. Павел казва: “Защото Хрлистос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас”. Евр. 9:24. ХвСс 49.2
Службата на свещеника през цялата година в първото отделение на светилището, “отвътре завесата”, която представляваше вратата и отделяше Светая от външния двор, представлява службата, която Христос започна след възнесенито Си. Всекидневната длъжност на свещеника представяше пред Бога кръвта на жертвата за грях, а също и тамянът, който се възнасяше нагоре заедно с молитвите на Израил. Така и Христос предложи пред Отца кръвта Си за грешниците и заедно със скъпоценното благоухание на собствената правда, представя молитвите на покаялите се вярващи. Такава беше службата в първото отделение на небесното светилище. ХвСс 49.3
Дотам Го последва вярата на учниците Му, когато, възвасяйки се към небето, се изгуби от погледите им. Тук се коренеше тяхната надежда, “която имаме за душата като здрава и непоколебима котва” - казва Павел, - “която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник до века” И не “с кръв от кози и от телци, но със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление”. Евр. 6:19,20; 8:12. ХвСс 49.4