1 И като престана <Давид> да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа. ББ1940 — 1Царе 18:1
2 И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. ББ1940 — 1Царе 18:2
3 Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа. ББ1940 — 1Царе 18:3
4 Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си. ББ1940 — 1Царе 18:4
5 И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители. ББ1940 — 1Царе 18:5
6 А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали. ББ1940 — 1Царе 18:6
7 И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди. ББ1940 — 1Царе 18:7
8 А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството? ББ1940 — 1Царе 18:8
9 И от същия ден и нататък Саул гледаше <на> Давида с лошо око. ББ1940 — 1Царе 18:9
10 И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка. ББ1940 — 1Царе 18:10
11 И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти. ББ1940 — 1Царе 18:11
12 И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил. ББ1940 — 1Царе 18:12
13 Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете. ББ1940 — 1Царе 18:13
14 И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него. ББ1940 — 1Царе 18:14
15 Затова Саул, като гледаше, че <Давид> се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него. ББ1940 — 1Царе 18:15
16 А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях. ББ1940 — 1Царе 18:16
17 Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него. ББ1940 — 1Царе 18:17
18 И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, <и какво е> бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет? ББ1940 — 1Царе 18:18
19 Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена. ББ1940 — 1Царе 18:19
20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно. ББ1940 — 1Царе 18:20
21 И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет. ББ1940 — 1Царе 18:21
22 И Саул заповяда на слугите си, <казвайки:> Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя <е> към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя. ББ1940 — 1Царе 18:22
23 И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен. ББ1940 — 1Царе 18:23
24 И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид. ББ1940 — 1Царе 18:24
25 А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците. ББ1940 — 1Царе 18:25
26 А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат <определените за това> дни, ББ1940 — 1Царе 18:26
27 Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. ББ1940 — 1Царе 18:27
28 И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше. ББ1940 — 1Царе 18:28
29 И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги. ББ1940 — 1Царе 18:29
30 И филистимските началници пак излизаха <на бой>; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит. ББ1940 — 1Царе 18:30