1 Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник? ББ1940 — Йов 7:1
2 Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си, ББ1940 — Йов 7:2
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха. ББ1940 — Йов 7:3
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори. ББ1940 — Йов 7:4
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее. ББ1940 — Йов 7:5
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда. ББ1940 — Йов 7:6
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро. ББ1940 — Йов 7:7
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има. ББ1940 — Йов 7:8
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак; ББ1940 — Йов 7:9
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. ББ1940 — Йов 7:10
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. ББ1940 — Йов 7:11
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? ББ1940 — Йов 7:12
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, ББ1940 — Йов 7:13
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; ББ1940 — Йов 7:14
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. ББ1940 — Йов 7:15
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. ББ1940 — Йов 7:16
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, ББ1940 — Йов 7:17
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? ББ1940 — Йов 7:18
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? ББ1940 — Йов 7:19
20 Ако съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си? ББ1940 — Йов 7:20
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има. ББ1940 — Йов 7:21