Цялото ни сърце трябва да бъде отдадено на Бога, иначе промяната, която има за цел възстановяването ни до първоначалното Божие подобие, никога не ще може да се извърши в нас. По естество ние сме отчуждени от Бога. Светият Дух описва нашето състояние с такива думи: “Мъртви в престъпления и грехове”; “Цялата глава е болна и цялото сърце изнемощяло”; “Няма здраво място”. Сатана здраво ни държи в своите примки и ние “сме уловени от него по неговата воля” (Еф. 2:1; Исая 1:5, 6; 2Тимотей 2:26). Бог желае да ни излекува, да ни освободи. Но тъй като това изисква пълно преобразяване, подновяване на цялото наше естество, трябва ние самите всецяло да се предадем на Него.ПКХ 16.4

Борбата срещу собственото “аз” е най-голямата битка, която се е водила някога. Покоряването на личното “аз” и предаването на всичко, което имаме, на Бога изисква борба от наша страна; цялото ни същество трябва да Му се подчини, преди да може да бъде подновено в своята първоначална святост.ПКХ 16.5

Божието управление не е (както Сатана иска да го направи да изглежда) основано на сляпо подчинение, на контрол, неподдаващ се на разискване. Напротив, то се позовава на разума и съвестта. “Елате сега и нека да разискваме заедно” (Исая 1:18) е поканата на Твореца към съществата, които е създал. Бог не насилва волята на Своите творения. Не може да приема почит, не отдадена доброволно и съзнателно. Едно наложено подчинение би осуетило всякакво истинско развитие на ума и характера би направило човека само автомат. Намерението на Твореца не е такова. Той желае човекът венецът на Неговата творческа сила да постигне възможното най-висше развитие. Бог представя пред нас висини от благословения, до които желае да ни издигне чрез Своята благодат. Кани ни да Му се предадем, за да може да осъществи в нас Своята воля. За нас остава да изберем дали да бъдем освободени от робството на греха, за да сме в състояние да споделим славната свобода на Божиите синове, или не.ПКХ 16.6

Когато се отдадем на Бога, трябва по необходимост да се откажем от всичко, което би ни отделило от Него. Така казва и Спасителят: “Който от вас не остави всичко това, не може да бъде Мой ученик” (Лука 14:33). Трябва да се откажем от всяко нещо, каквото и да е то, което би могло да отклони сърцето от Бога. Мамонът е станал идол на много хора. Любовта към парите и жаждата за охолство са златната верига, която ги държи вързани за Сатана. Репутацията и светските почести пък са идолите на друга категория хора. Лекият и удобен живот, проявите на егоистична грижа за себе си, както и бягството от отговорност, са идолът на трети. Но тези робски вериги трябва да бъдат разкъсани. Ние не можем да принадлежим наполовина на Бога и наполовина на света. Изобщо не сме Божии чеда, ако не сме напълно такива.ПКХ 16.7

Има хора, които изповядват, че служат на Бога, докато в същото време разчитат на своите собствени усилия, за да спазват Неговия закон, да изградят праведен характер и да си осигурят спасение. Сърцата им не са движени от дълбокото чувство за Христовата любов, а се стремят да изпълняват задълженията на християнската религия като нещо, което Бог изисква от тях да спазват, за да си спечелят небето. Такава религия не струва нищо. Когато Христос живее в сърцето, душата ще бъде така изпълнена с любовта Му, с радостта от общението с Него, че ще се държи здраво привързана за Бога; и в размишленията за Спасителя “аз”-ът ще бъде забравен. Любовта на Христос ще бъде изворът и подбудителната сила на нашите действия и постъпки. Онези, които чувстват принуждаващата Божия любов, не питат колко най-малко може да бъде дадено, за да се посрещнат Божиите изисквания; не търсят по-нисък стандарт, но целта им е съвършено съобразяване с волята на техния Изкупител. Със сериозно желание те Му подчиняват всичко и проявяват интерес, пропорционален на стойността на обекта, към който се стремят. Голото изповядване на Христос без тази дълбока любов е само празни приказки, суха формалност и тежко робство.ПКХ 17.1

Смятате ли, че да се подчини всичко на Христос е твърде голяма жертва? Задайте си тогава въпроса: “А какво даде Той за мене?” Божият Син даде всичко живота Си, любовта Си, страданията Си за нашето изкупление. Може ли ние, недостойните обекти на такава велика любов, да не Му отдадем сърцата си? Във всеки момент от живота ние получаваме благословенията на Неговата благодат и поради тази причина не можем напълно да схванем дълбините на невежеството и окаянството, от които сме били спасени. Може ли да гледаме към Този, Когото нашите грехове приковаха, и в същото време съзнателно да презираме цялата Му любов и Неговата жертва? Като гледаме безкрайното смирение на Господа на славата, ще роптаем ли затова, че можем да влезем в живота само чрез борба и себеотрицание?ПКХ 17.2

Мнозина горделивци питат: “Защо трябва да живея в покаяние и смирение, преди да имам увереността, че съм приет от Бога?” Е, добре, аз ви посочвам Христос: Той беше безгрешен; нещо повече беше Князът на небето; но заради хората стана грях, за да спаси падналото човечество. “Защото взе на Себе Си престъпленията и понесе греховете на мнозина и се застъпва за престъпниците.”(Исая 53:12).ПКХ 17.3

Всъщност обаче от какво се отказваме, когато Му отдадем всичко? От едно опетнено от грях сърце, което даваме на Исус, за да го очисти чрез собствената Си кръв и да го спаси чрез Своята несравнима любов. И въпреки това хората считат за трудно нещо да Му отдадат всичко! Срам ме е да чувам това да се говори, срам ме е да го пиша.ПКХ 17.4

Бог не изисква от нас да се откажем от нещо, което е в наш интерес да задържим. Във всичко, което дава, Той има предвид благополучието на Своите деца. О, дано всички, които не са избрали Христос, да могат да разберат, че Той има да им предложи нещо много по-добро от онова, което те търсят за себе си! Човек върши най-голямата несправедливост и нанася най-голямата вреда на собствената си душа, когато мисли и действа противно на Божията воля. Никаква истинска радост не може да се намери в пътя, забранен от Този, Който знае кое е най-доброто и Който планира само най-доброто за Своите създания. Пътят на греха това е пътят към нещастието и гибелта.ПКХ 17.5

Грешка е да се подхранва мисълта, че Бог изпитва удоволствие да гледа как Неговите деца страдат. Цялото небе е заинтересувано от щастието на човека. Нашият небесен Баща не задържа източниците на радостта за никое от Своите създания. Само изисква да отбягваме онова удовлетворяване на желанията си, което би ни донесло страдания и разочарование, което би затворило пред нас вратата на щастието и небето. Изкупителят на света приема хората такива, каквито са: с всичките им недостатъци, несъвършенства и слабости; и желае не само да ги очисти от греха и да им дари изкупление чрез кръвта Си, но и да задоволи сърдечния копнеж на всички, които се съгласят да поемат Неговото иго, да носят Неговия товар. Целта Му е да даде мир и покой на всеки, дошъл при Него за хляба на живота. Той изисква от нас да изпълняваме само задълженията, направляващи стъпките ни към висините на блаженството, до което непослушните никога не ще могат да се доберат. Истинският радостен живот на душата се състои в това: да имаме Христос Надеждата на славата, изобразен в нас.ПКХ 17.6

Мнозина питат: “КАК мога да предам себе си на Бога?” Ти желаеш да му отдадеш себе си, но моралната ти сила е твърде слаба, понеже робуваш на съмнението и си управляван от навиците на греховния си живот. Твоите обещания и решения са като пясъчни въжета. Не можеш да контролираш нито мислите си, нито подбудите си, нито чувствата си. Съзнанието за нарушените обещания и престъпените клетви разколебава доверието в собствената ти искреност и те кара да смяташ, че Бог няма да те приеме; но не бива да се отчайваш. Това, което трябва да разбереш, е истинската мощ на волята. Тя е управляващата сила в живота на човека силата, която взема решение или прави избор. Всичко зависи от правилното й действие. Бог е дал на хората силата да избират; тяхно право е да упражняват тази сила. Ти не можеш да промениш сърцето си, не можеш със свои сили да заобичаш Бога; но можеш да ИЗБЕРЕШ да Му служиш. Ти можеш да Му отдадеш волята си; тогава Той ще действа в тебе и да желаеш, и да върши необходимото според Неговата добра воля. Така цялото ти естество ще бъде доведено под контрола на Христовия Дух; чувствата и привързаността ти ще бъдат съсредоточени върху Него, мислите ти ще бъдат в хармония с Него.ПКХ 18.1

Желанието ти за доброта и святост е правилно (доколкото го има); но ако спреш дотук, няма да те ползва нищо. Мнозина ще бъдат завинаги погубени, макар че се надяват и желаят да станат християни. Те никога не достигат до онази точка, когато тяхната воля е вече подчинена на Бога. Не ИЗБИРАТ сега да станат християни.ПКХ 18.2

Чрез правилното упражняване на волята в живота ти може да настъпи цялостна промяна. Чрез подчиняване на твоята воля на Христос, ти се свързваш със Силата, Която стои над всички началства и власти. Ще ти се даде сила отгоре, за да устоиш и да останеш твърд; и така чрез постоянно предаване на Бога ще си в състояние да водиш новия живот, живота на вярата.ПКХ 18.3

ИЗПОВЕД

НАШАТА ВЯРА И ПРИЕМАНЕТО НИ ОТ БОГА