Злоупотреби с властта в църковното ръководство

“Генералната конференция сама по себе си става покварена с грешни мнения и принципи...СПД 19.6

Мъже се облагодетелстват нечестно за сметка на тези, които те смятат, че са поставени под тяхна власт. Те бяха решени да отличат с нещо особено времето на тяхното управление (ръководство), но те или биха ръководили, или биха рушели...СПД 19.7

Тази своеволна сила, която се е увеличавала, като прави хората богове, ме плаши и би трябвало да причинява страх. Това е проклятие, което може да бъде извършено от всеки един” (“Свидетелства към проповедниците”).СПД 19.8

“Има толкова много тежки отговорности, легнали на плещите на няколко мъже, но някои от тях не търсят Бог като техен съветник. Какво знаят тези мъже за нуждите на делото в други страни? Как могат да разрешат проблемите на тези, които идват да търсят съвет? Братята и сестрите, които изпращат проблемите и нуждите си, ще трябва да чакат три месеца, докато получат отговор, ако той не се забави” (“Свидетелства към проповедниците”).СПД 19.9

“Тези, които живеят в отдалечени места, няма да извършат това, което техните ръководители им казват, че е право, докато не получат разрешение от Батъл Крийк. Преди да предприемат нещо, те ще чакат да им се отговори с ДА или НЕ” (“Специални свидетелства” ­ А).СПД 20.1

“Не е разумно да се избира един човек за председател на Генералната конференция. Нейната работа се е увеличила, а някои неща са ненужно усложнени. Беше изразено желание да се промени начинът на работа. Трябва да се направи разпределение на работните полета или да се изготви друг план на работа, който да промени сегашния ход на нещата” (ЦАСД е създадена през 1863 г., като тогава е наброявала 3 500 члена, имала местни конференции, 30 проповедници и една Генерална Конференция, представяна от трима души. Председателят на Генералната Конференция е можел да ръководи напредъка на делото и да дава нужните съвети поради малката численост на организацията. Можел е да присъства на всяка важна среща и лично се е занимавал с много от работните контакти, свързани с публичната работа. Но през 1896 г. в църквата настъпи подем, особено в САЩ, като делото започна да се разпространява и в Европа, Африка и Австралия. Това не е позволявало един човек да ръководи и направлява делото, разпространило се така далеч. Елена Вайт изтъква нуждата от дивизии в отделните страни, за да могат членовете на църквата да не обръщат за съвет само към един човек. Така в отделните страни се организирали съюзни съвети, както и дивизии.) (“Свидетелства към проповедниците”).СПД 20.2