Опасността от езичество
Навсякъде, където в Израил се провеждаше Божият план за възпитанието, резултатите свидетелстваха за Неговия Автор. Но в твърде много семейства определеното от Бога обучение както и характерите, които се развиваха чрез него, в еднаква степен не сочеха на Него. Божият план се изпълняваше само частично и несъвършено. Чрез неверие и незачитане на Божиите наставления Израил се бе заобиколил с такива изкушения, че малцина имаха силата да им устоят. При установяването си в Ханаан израилтяните “не изтребиха племената според както Господ им бе заповядал, но се смесиха с тия народи и се научиха на техните дела; тъй щото служиха на идолите им, които станаха примка за тях.” Сърцето им не бе в ред с Бога, “нито бяха верни на завета Му. Но Той като многомилостив прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си... и си спомняше, че бяха плът, вятър който прехожда и не се връща” (Пс. 106:34-36; 78:37-39).ВЪ 19.4

Родителско безразличие
Бащите и майките в Израиля станаха равнодушни към задълженията си спрямо Бога и към задълженията си спрямо своите деца. Поради неверието в дома и идолопоклонническите влияния отвън много еврейски младежи получаваха възпитание, различаващо се твърде много от онова, което Бог бе планирал за тях. Те се учеха на пътищата на езичниците.ВЪ 19.5

Училищата като защита
За да се предотврати растящото зло, Бог даде на разположение други средства в помощ на родителите в делото на възпитанието. Още от най-ранно време пророците се признаваха като назначени от Бога учители. В най-висшия смисъл на думата пророкът бе човек, който говори чрез прякото Божие вдъхновение и съобщава на народа получените от Бога вести. Но това название се даваше и на хора, които не бяха пряко вдъхновявани от Бога, но все пак бяха призвани от Него да учат народа на Божиите дела и пътища. За обучението на такива учители Самуил по поръка от Господа основа училищата на пророците.ВЪ 20.1

Учителите и учениците
Тези училища бяха предназначени да служат като бариера срещу широко разпространяващата се поквара, да допринасят за умственото и духовното благополучие на младежта и да спомагат за просперитета на нацията, като й осигуряват квалифицирани мъже, действащи със страх от Бога като водачи и съветници. За тази цел Самуил събра групи от млади хора — набожни, интелигентни и прилежни, наричани синове на пророците. Те изучаваха Словото и делата на Бога, а Неговата животодаваща сила съживяваше умствените им и душевни сили и учениците получаваха мъдрост от горе. Наставниците бяха не само добре обучени в Божествената истина, но и самите те се радваха на близостта с Бога и бяха приели от Него специалния дар на Духа Му. Те имаха уважението и доверието на народа, както по отношение на учеността, така и по отношение на благочестието им. Във времето на Самуил имаше две такива училища — едно в Рама, дома на пророка, и другото в Кириатиарим. По-късно бяха основани и други.ВЪ 20.2

Практическото обучение
Учениците в тези училища се издържаха сами, чрез личен труд като обработваха земята или се занимаваха с някоя ръчна работа. В Израил това не се смяташе за нещо странно или унизително, напротив, за грях се смяташе децата да израстват, без да са запознати с полезен труд. Всеки младеж, независимо дали родителите му бяха богати или бедни, бе учен на някакъв занаят. Дори и да бе обучаван за някоя свещена длъжност, познанията върху практическия живот се смятаха за жизнено важни за полезността на живота. Мнозина и от учителите също се поддържаха чрез ръчния труд.ВЪ 20.3

Курс на обучение
Както в училището, така и в дома, голяма част от обучението бе устно; но младежите се научаваха също да четат еврейските писания и пергаментните свитъци на Старозаветните писания бяха достатъчни за изучаване. Главните предмети за изучаване в тези училища бяха: Божия закон, с дадените на Мойсей наставления, свещена история, свещена музика и поезия. В докладите на свещената история се проследяваха стъпките на Йехова. Разглеждаха се великите истини, представени чрез символите на службата в светилището, и чрез вярата се схващаше главният предмет на цялата система — Божият Агнец, който трябваше да вземе греховете на света. Подхранваше се дух на преданост. Учениците бяха учени не само да се молят, но и как да се молят, как да се приближават до своя Творец, как да упражняват вяра в Него и как да разбират и да бъдат послушни на ученията на Неговия Дух. Осветеният ум изваждаше от Божията съкровищница нови и стари неща, а Божият Дух се изявяваше в пророчество и свещени песни.ВЪ 20.4

Резултатите
Училищата се оказаха като едно от най-ефикасните средства за запазването на оная праведност, която “възвишава народ” (Пр. 14:34). Те допринесоха в не малка степен да се положи основата на онова чудно благополучие, с което се отличаваше царуването на Давид и Соломон.ВЪ 21.1

Давид и Соломон
Принципите, преподавани в пророческите училища бяха същите, които оформиха характера и живота на Давид. Божието слово беше неговият възпитател. “Чрез Твоите правила станах разумен, казваше той... Приклоних сърцето си, за да върша повеленията Ти” (Пс. 119:104-112). Ето защо Бог нарече Давид в младостта му, когато го призва на царския престол, “човек според сърцето Ми” (Деян. 13:22).ВЪ 21.2

В ранния живот на Соломон също се виждат резултатите от Божия план за възпитание. И Соломон в младостта си направи същия избор като Давид. Над всяко земно благо той поиска от Бога мъдро и разумно сърце. И Бог му даде не само това, но и онова, което не бе поискал — богатство и слава. Силата на неговия разум, големите му познания и славата на царуването Му, бяха чудо за света.ВЪ 21.3

Величието на Израил
През царуването на Давид и Соломон Израил достигна висините на своето величие. Бе изпълнено обещанието, дадено на Авраам и повторено и чрез Мойсей: “Понеже, ако пазите прилежно всички тия заповеди, които ви аз заповядвам, и ги вършите — да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища и да сте привързани Нему, тогава Господ ще изгони отпред вас всички тия народи и ще завладеете народи по-велики и по-силни от вас. Всяко място, гдето стъпи стъпалото на нозете ви, ще бъде ваше; от пустинята и Ливан, от реката, сиреч реката Ефрат, дори до Западното море ще бъде пределът ви. Никой не ще може да устои пред вас” (Втор. 11:22-25).ВЪ 21.4

Смесването с идолопоклонници
Но всред благополучието ги дебнеше опасност. Грехът на Давид в по-късните му години, макар и да го бе искрено изповядал и заради него да бе горчиво наказан, одързости народа да нарушава Божиите заповеди. Също и Соломоновият живот след многообещаващото си утро бе помрачен от отстъпничество. Желанието му за политическа власт и себеиздигане въвлече Израил в съюз с езически народи. Среброто на Тарсис и златото на Офир бяха осигурени чрез пожертване на честността и предаване на светите истини. Общуването с идолопоклонници и встъпването в брак с езически жени поквариха неговата вяра.ВЪ 21.5

Отстъпничеството
Така бариерите, които Бог бе издигнал за безопасността на народа Си, бяха срутени и Соломон се отдаде на поклонение на фалшиви богове. На върха на Елеонската планина, срещу храма на Йехова бяха издигнати гигантски идоли и олтари за служба на езически божества. Като отхвърли верността си към Бога, Соломон изгуби и себевладението си. Фината му чувствителност бе притъпена. Съзнателният, разсъдлив дух от ранните години на царуването му се измени. Гордостта, амбицията, разсипничеството и себеугаждането принесоха плодове на жестокост и насилие. Справедливият някога, състрадателен и богобоязлив управител, стана тиранин и угнетител. Той, който при освещаването на храма се бе молил за хората да отдадат сърцата си всецяло на Господа, по-късно стана техен съблазнител. Соломон обезслави себе си, обезслави Израил, обезслави Бога.ВЪ 21.6

Народът, с който се гордееше, следваше по неговите стъпки. Покаянието му, макар и по-късно направено, не предотврати появяването на злото, което беше посял. Дисциплината и възпитанието, които Бог бе определил за Израил биха разграничили евреите по всичко в живота от другите народи. Тази особеност, която би трябвало да приемат като специална привилегия и благословение, не бе желателна за тях. Замениха простотата и себеобладанието, така жизнено важни за най-висшето развитие, с великолепието и себеугодничеството на езическите народи. Тяхната амбиция бе, да са като всичките други народи (по 1 Царе 8:5). Божият план за възпитанието бе отречен, авторитетът Му — непризнат.ВЪ 22.1

С отхвърлянето на Божиите пътища и заменянето им с човешки започна пропадането на Израил, което продължи, докато еврейският народ стана плячка на народите, чийто начин на живот бе избрал да следват.ВЪ 22.2

Божият план е непроменим
Като народ израйлевите чада не приеха благословенията, които Бог желаеше да им даде. Те не оцениха Неговата цел, нито Му съдействаха за постигането й. Но въпреки че така от Бога се отделят отделни личности и дори цели народи, целта Му за уповаващите се в Него е непроменима. “...всичко, що прави Бог, ще бъде вечно” (Екл. 3:14).ВЪ 22.3

Докато има различни степени на развитие и различни прояви на Неговата сила за посрещане нуждите на човеците в различните векове, Божието дело във всяко време е едно и също. Учителят е същият. Божият характер и Неговият план са същите. При него “няма изменение или сянка от промяна” (Яков 1:17).ВЪ 22.4

“За наше поучение”
Преживяванията на Израил са записани за наше поучение. “А всичко това им се случи за примери и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена” (1 Кор. 10:11). И при нас, както при древния Израил, успехът във възпитанието зависи от верността, с която се провежда планът на Създателя. Придържането към принципите на Божието слово ще донесе такива големи благословения, каквито щяха да бъдат дадени и на еврейския народ.ВЪ 22.5

ВЪЗПИТАНИЕТО НА ИЗРАИЛ

ЖИВОТЪТ НА ВЕЛИКИ МЪЖЕ