Дисциплината при изпитанията

Воденето на такъв живот, упражняването на такова влияние е свързано с много усилия, с жертване на собственото “аз”, със самодисциплина. Точно неразбирането на всичко това отчайва мнозина по пътя им в християнския живот. Мнозина искрено решили да се посветят в служба на Бога остават изненадани и се обезсърчават, когато се видят изправени пред сериозни пречки, каквито никога дотогава не са срещали. Те се молят за христоподобен характер и за годност да служат в Господното дело, а биват поставени в обстоятелства, сякаш предизвикващи проявата на всичко лошо в характера им. Разкриват се недостатъци, за чието съществуване ни най-малко не са подозирали. И тогава започват да питат, подобно на древния Израил: “Ако Бог ни води, защо ни постига всичко това?”СВЛ 212.5

Всичко това ги постига точно защото Бог ги води. Изпитанията и пречките са избрани от Господа методи за възпитание и са определени от Него условия за успех. Този, Който чете в сърцата на хората, познава техните характери по-добре от самите тях. Той вижда, че някои притежават сили и способности, които, направлявани правилно, биха способствали за напредъка на Неговото дело. Такива хора Той поставя чрез Провидението Си в различни ситуации, за да могат да открият в характера си иначе скритите недостатъци. Дава им възможност да ги коригират. Често допуска да ги опърли огънят на скръбта, за да бъдат очистени.СВЛ 212.6

Фактът, че сме призвани да понасяме изпитания, ни показва, че Господ Исус вижда в нас нещо ценно, което иска да усъвършенства. Ако не виждаше нищо, с което би могъл да прослави името Си, не би губил време, за да ни пречиства. В Своята пещ Той не хвърля камъни, които нямат никаква стойност. Ценната руда се очиства. Ковачът хвърля желязо и стомана в огъня, за да изпита качеството на метала. Господ допуска избраните да бъдат поставени в пещта на страданията, за да изпита какъв е характерът им и дали могат да бъдат пригодни за Неговото дело.СВЛ 212.7

Грънчарят взема глината и я оформя според волята си. Омесва я и обработва. Разкъсва я на парчета и отново я смесва. Навлажнява я и отново я подсушава. Оставя я известно време да отлежи, без да се докосва до нея. И когато стане достатъчно еластична, започва да работи и да извайва от нея съда. Придава й форма, оглажда я и я шлифова на колелото. Изсушава я на слънцето и я изпича в пещта. Така тя се превръща в годен за употреба съд. По същия начин Великият Майстор желае да ни преобразува и оформи. И както е глината в ръката на грънчаря, така сме ние в Неговите ръце. Не бива да се опитваме да вършим работата на грънчаря. Нашата част е да се оставим напълно в ръцете на Майстора, за да бъдем оформени от Него.СВЛ 213.1

“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се, задето с това имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава” (1Петрово 4:12, 13).СВЛ 213.2

Птичката в клетка не иска да научи песента, която нейният господар иска да му чурулика, когато наоколо е светло и чува и други гласове. Тя научава само част от нея, една извивка ­ но никога мелодията не е завършена, не е цялостна. Ако господарят иска да я научи, закрива кафеза й с покривка и го поставя там, където тя ще чува само неговата песен. Там, в мрака, тя си чурулика, докато я научи цялата. Тогава вече се изнася навън и винаги ще може да изпее песента и на светло. Така и Бог постъпва със своите чеда. Той иска да ни научи да пеем песента; и ако сме я научили в сянката на изкушенията, ще можем да я пеем винаги и навсякъде.СВЛ 213.3

Божият избор в нашата работа
Много хора са недоволни от живота си. Може би обстановката им е неуютна, може би времето им е твърде много заангажирано с труд, а те смятат, че биха могли да носят по-висши отговорности. Често им се струва, че усилията им не се оценяват или са непразни; бъдещето им изглежда несигурно.СВЛ 213.4

Нека помним, че работата, която вършим, трябва да приемаме като избрана от Бога за нас. Трябва да изпълняваме преките си задължения, независимо дали са ни приятни, или не. “Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, дето отиваш” (Еклисиаст 9:10).СВЛ 213.5

Ако Бог желае да занесем вест в Ниневия, не ще Му бъде приятно да отидем в Йопия или Капернаум. Господ има причини да ни посочи мястото, към което насочва нозете ни. Точно там може да има някой, нуждаещ се от нашата помощ. Този, Който изпрати Филип при висшия етиопски съветник, Петър ­ при римския военачалник и малкото израилско момиче ­ при сирийския пълководец, и днес разпраща мъже, жени и младежи като Свои представители при души, нуждаещи се от Божествена помощ и напътствие.СВЛ 213.6