Силата на молитвата
Трябва да отделяме време за размишление, молитва и получаване на духовно освежаване. Не ценим силата и мощта на молитвата така, както би трябвало. Молитвата и вярата ще извършат онова, което никоя земна сила не е в състояние да стори. Непрекъснато сме подложени на нови и нови изпитания и проблеми, за които миналият опит не може да бъде задоволителен водач. Нуждаем се от постоянната светлина, идваща от Бога.СВЛ 230.3
Христос винаги изпраща вести на вслушващите се в Неговия глас. През нощта на предсмъртната душевна борба в Гетсимания спящите ученици не чуват Исусовия глас. Имат смътно усещане за присъствието на ангела, но пропускат да видят силата и славата на онази сцена. Поради сънливост и немарливост те лишават себе си от доказателството, което би подкрепило душите им за предстоящите страшни събития. Така и днес точно най-много нуждаещите се от Божествено поучение често биват лишени от него, защото не се свързват с Бога. Изкушенията, на които всеки ден сме изложени, правят молитвата необходимост. Навсякъде ни дебнат опасности. Всички опитващи се да избавят други от пороци и поквара са особено изложени на изкушения. Намирайки се в постоянен допир със злото, те се нуждаят от твърда опора в Бога, за да не бъдат самите те подведени. Никак не е трудно човек да се смъкне от високите и святи пътища към низостта. За миг могат да бъдат взети решения, които ще определят вечната участ на човека. Не се ли оказва сериозна съпротива, лошият навик се превръща в желязна верига, която бързо оковава.СВЛ 230.4
Причината толкава много хора да бъдат изоставени сами на себе си и подложени на изкушенията е в това, че не винаги имат Господа пред себе си. Допуснем ли връзката ни с Бога да бъде прекъсната, закрилата се оттегля от нас. Всичките ви добри намерения и решения не ще помогнат да устоите на злото. Не трябва да подценявате молитвата. При това молитвите не бива да бъдат вяли и случайни да прибягвате до тях само когато имате особена нужда, а сериозни, настоятелни и постоянни. Не е необходимо винаги да падате на колене, за да се молите. Изработете си навика да разговаряте със Спасителя, когато сте сами, когато сте навън или вършите всекидневната си работа. Нека сърцето ви постоянно да е извисено в тиха молитва за помощ, за светлина, сила, познание. Нека всяко ваше дихание да е молитва!СВЛ 230.5
Като Божии работници ние трябва да намираме човеците там, където те са обгърнати в тъмнина, потънали в пороци или опетнени от покварата. Но докато вътрешният ни поглед е отправен към Бога, Който е нашето слънце и нашият щит, заобикалящото ни зло не може ни най-малко да ни опетни. Когато работим за спасението на души, оказали се на ръба на гибелта, ние не ще се опозорим, ако се уповаваме на Бога. Христос в сърцето, Христос в живота ни това е нашата сигурност. Атмосферата на Неговото присъствие ще изпълва душата ни с отвращение към всичко лошо. Вашият дух може да бъде така съединен с Неговия, че и в мислите, и в целите си да бъдете едно с Него.СВЛ 230.6
Чрез вяра и молитва Яков, по природа човек със слабости и грехове, става княз Божи. По същия начин и вие можете да станете мъже и жени с възвишени и свети стремежи, да водите благонравен живот; в никакъв случай да не се оставяте да ви отклонят от истината, правото и справедливостта.СВЛ 230.7
Всички сме обременени с много грижи, трудности и задължения, но колкото по-тежко е положението ни, колкото по-големи са товарите ни, толкова по-голяма нужда имаме от Исус.СВЛ 231.1
Голяма грешка е да се пренебрегва публичното богослужение. Ползата от богослужението не бива да се омаловажава. Хора, които се грижат за болни и в даден момент не могат да се възползват от подобна привилегия, трябва да се стремят да не отсъстват без нужда от дома за богослужение.СВЛ 231.2
Успехът при обслужването на болни зависи много повече от духа на посвещение и себеотдаване, отколкото при която и да е друга светска професия. Всички носещи отговорности за някого или нещо имат нужда да прекарат известно време там, където могат да бъдат дълбоко повлияни от Божия Дух. Колкото поверената ви длъжност е по-отговорна, толкова по-силен трябва да бъде стремежът ви към помощта на Светия Дух и за познание на Бога.СВЛ 231.3
В нашето дело няма нищо по-необходимо от практическите резултати на общуването с Бога. Трябва във всекидневния си живот да имаме мир и спокойствие в Спасителя. Тогава лицето ни ще излъчва Неговия мир, живеещ в сърцето ни. Той ще придава на гласа ни убедителна сила. Общението с Бога ще облагородява характера и живота ни. Ще личи както при първите ученици, че сме били с Исус. От Него ще получаваме сила, каквато нищо на света не може да ни осигури. Не бива да допускаме тази сила да се загуби.СВЛ 231.4
Трябва да водим двояк живот живот на размисъл и на активна дейност, на тиха молитва и на усилена работа. Силата, която получаваме чрез общение с Бога, придружена със сериозен стремеж за възпитаване на духа в размисъл и грижовност, ще ни подготвят за всекидневните ни задължения и ще запазват духа ни в мир при всички обстоятелства, колкото и трудни да са.СВЛ 231.5