ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА — ВЪЗРАСТНИТЕ РОДИТЕЛИ

“ПОЧИТАЙ БАЩА СИ И МАЙКА СИ” — Задължението на децата да почитат родителите си е задължение за цял живот. Ако родителите са немощни и стари, обичта и вниманието на децата трябва да бъдат проявявани пропорционално на нуждите им. Децата трябва да имат благородно поведение и неизменно да го следват, дори ако това изисква да се откажат от много свои желания. Така от съзнанието на родителите ще изчезне всяка тревога и страх.ХД 154.1

Децата трябва да бъдат възпитани да обичат нежно майка си и баща си и да се грижат за тях. Деца, полагайте грижи за родителите си лично, защото никоя друга ръка не може да извърши с толкова любов и готовност безбройните малки неща, нужни на родителите ви, както вие можете да сторите това. От никоя друга ръка те не биха били приети по-добре. Използвайте всеки случай, за да сеете семената на любовта и да я изразявате по най-добрия начин.ХД 154.2

Задълженията към родителите никога не престават. Нашата любов към тях и тяхната към нас не се измерва с години и разстояние. Нашата отговорност не може никога да престане да съществува.ХД 154.3

Нека децата помнят, че най-доброто, което могат да сторят, е да дадат малко радост и утеха на своите възрастни родители. Каква по-голяма мъка може да има за родителските сърца от тази, да се проявява небрежност и студенина от страна на собствените деца! Какъв по-голям грях може да има за децата от този да причиняват скръб на един стар, безпомощен баща или на една майка!ХД 154.4

ИЗГЛАЖДАЙТЕ ПЪТЯ — След като децата достигнат зряла възраст, някои от тях мислят, че са изпълнили дълга си, като са осигурили жилище на своите родители. Макар да им дават храна и помощ, те не им показват никаква любов и съчувствие. В тяхната преклонна възраст, когато родителите копнеят за внимание и съчувствие, децата ги лишават безсърдечно от нежност и грижа. Няма такова време или случай в живота, когато децата имат право да оттеглят уважението и любовта си от своите родители. Докато те са живи, за децата трябва да бъде радост да ги почитат и уважават. Те трябва да внасят топлина и слънчева светлина в живота на възрастните си родители. Трябва да изглаждат и изравняват техния път до гроба. Няма по-добра препоръка за един син или дъщеря от тази да почита родителите си. Няма по-добър доклад в небесните книги от този, че са обичали и почитали баща си и майка си.ХД 154.5

НЕПОЧИТАНИЕ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ — Възможно ли е децата да станат така безразлични към своите родители и техните чувства и да не желаят да отстранят, доколкото това е в тяхна власт, всяка причина за скръб, като бдят над тях с неуморна грижа и посвещение? Възможно ли е да не считат за удоволствие да направят последните дни на родителите си техните най-добри дни? Как може син или дъщеря да остави баща си или майка си в ръцете на чужди хора и да живее спокойно, когато далеч от близките някой друг се грижи за тях? Дори майката да е невярваща и да не е съгласна да приеме истината, това не освобождава детето от задължението, което Бог му е вменил — да се грижи за своите родители.ХД 154.6

НЯКОИ РОДИТЕЛИ СА ОТГОВОРНИ ЗА ЛОШОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯХ — Когато родителите позволяват на детето да проявява непочитание още в детството, като допускат то да се държи неприлично, дори грубо, те ще събират ужасна жътва в бъдещите години. Когато родителите не изискват незабавно и пълно послушание от своите деца, те пропускат да поставят правилна основа на характера им. По този начин децата свикват да не ги почитат и когато остареят, често ги пренебрегват. Така много родители сами стават причина за скръбта, която изпълва сърцата и преобрази характерите на децата им, любовта и уважението между възрастни и млади ще стане източник на радост и топлина за всички и ще радва Бога.ХД 154.7

НЕ ОТМЪЩАВАЙТЕ НА НЕСПРАВЕДЛИВИТЕ РОДИТЕЛИ — Някой казва за своята майка: “Аз винаги съм мразил майка си и тя ме мрази”. Тези думи биват записани в книгите на небето, които ще бъдат отворени и разкрити в деня на съда, когато всеки ще бъде възнаграден според делата му.ХД 155.1

Ако децата мислят, че родителите им са постъпвали жестоко с тях в детството и непрекъснато подхранват у себе си дух на отмъщение и вражда към тях, особено когато остареят и станат безпомощни, това няма да им позволи да израснат в благодат и в познание за Христос, както и да отразяват Неговия образ. Безпомощността на майката и бащата не събужда ли любовта на децата? Състоянието и нуждите на старите родители не предизвикват ли благородни чувства в сърцата им и желание чрез Христовата благодат отново да се върне любовта и уважението към тях? О, нека нито едно сърце да не бъде твърдо като стомана, студено и безразлично към баща си и майка си! Как може дъщеря, която изповядва името на Христос, да подхранва омраза срещу своята майка, особено ако тази майка е болна и стара? Нека любов и милост, най-сладките плодове на християнския живот, намерят място в сърцата на децата към техните родители.ХД 155.2

БЪДЕТЕ ТЪРПЕЛИВИ С НЕМОЩНИТЕ — Особено жестоко е, когато дете се отнася с омраза към своята майка, която е стара и безсилна, безпомощна и беззащитна като дете. Колко търпение, колко нежност трябва да проявяват децата към такава майка! Те трябва да я утешават и успокояват с нежни думи. Нищо не трябва да дразни духа й. Истинският християнин никога не ще бъде нелюбезен, никога и при никакви обстоятелства не ще бъде лош или небрежен към родителите си и винаги ще почита заповедта — “Почитай баща си и майка си”. Бог е казал: “Пред белите коси да ставаш и старческо лице да почиташ”...ХД 155.3

Деца, нека вашите родители, безпомощни и слаби да се грижат сами за себе си, да намерят в последните си дни утеха, мир и любов. Заради Христос позволете им да отидат в гроба, получавайки от вас само думи на любезност, милост и прошка. Вие искате Господ да ви обича, да ви съжалява, да ви прощава и да ви подкрепя в дни на болест. Не трябва ли обаче и вие да постъпвате към другите така, както желаете към вас да постъпват?ХД 155.4

БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА — Въпросът как да се грижим за възрастните братя и сестри, които нямат домове, е постоянно представян пред мен. Какво може да се направи за тях? Светлината, която Господ ми е дал, е повтаряна многократно. Не е най-добре да се създават домове за стари хора, за да бъдат заедно и да имат общество. Нито трябва да се изпращат далече от дома, за да получат грижа и внимание. Нека членовете на всяко семейство помагат на близките си. Когато това е невъзможно, църквата трябва да поеме тази грижа като дълг и привилегия. Всички, които имат Христовия дух, ще почитат старите и безпомощните и ще проявяват особена грижа, уважение и нежност към тях.ХД 155.5

ПРИВИЛЕГИЯ, КОЯТО ДОНАСЯ ЗАДОВОЛСТВО И РАДОСТ — Мисълта, че са били винаги утеха за своите родители и тяхна опора в трудни моменти, е мисъл, която ще изпълва децата с удовлетворение през целия им живот и ще им доставя особена радост, когато те самите се нуждаят от съчувствие и любов. Тези, чиито сърца са изпълнени с любов, не ще забравят задължението си да изравняват пътя към гроба на своите родители и ще гледат на това като на неоценима привилегия. Те ще се радват, че имат възможност да внесат утеха и мир в последните дни на своите любими родители. Да вършите друго, да отказвате помощ с любов на своите възрастни родители — това би изпълнило душата с угризения и дните със съжаление и мъка, ако сърцата ви не са станали твърди като камък.ХД 155.6