ГЛАВА ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТА — ЖИВОТ В РАЙСКИЯ ДОМ

РАЯТ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН — Дълго време след изпъждането на човека от приятните пътеки на Райската градина тя остана на земята. Дълго време на падналата раса се позволяваше да гледа дома на невинността, но влизането в него бе одобрявано от пазещите ангели. При пазената от херувимите райска врата се откриваше Божествената слава. Там идваха Адам и синовете Му, за да се покланят на Бога. Там се подновяваха клетвите им на послушанието спрямо оня закон, престъпването на който ги бе изпъдило от рая. Когато вълната на беззаконието се разля по света и безчестието на хората реши тяхното собствено унищожение чрез потоп, тогава Ръката, Която бе създала райската градина, я вдигна от земята. Но при последното възстановяване, когато ще има “ново небе и нова земя”, тя ще се възобнови още по-красива и по-славна отколкото в началото.ХД 234.2

И тогава хората, които са пазили Божиите заповеди, ще получат безсмъртна енергия от Дървото на живота; и през безкрайните векове жителите на безгрешните светове ще виждат в тази градина образец на съвършено Божие творение, недокоснато от проклятието на греха — образец на това, което цялата земя би станала, ако човекът бе изпълнил славния план на Създателя.ХД 234.3

Великият план на изкуплението ще има за резултат пълното възвръщане на света към Бога и Неговото благоволение. Всичко, което бе изгубено чрез греха ще се възстанови. Не само човекът, но и земята ще се изкупи, за да стане вечно жилище на покорните. Цели 6000 години Сатана се е борил да завладее земята. Сега ще се изпълни Божият първоначален план, създаден още при нейното сътворение. “Светиите на Всевишния ще завладеят царството и ще го притежават завинаги във вековете.”ХД 234.4

“ИЗКУПВАНЕ НА ЗАГУБЕНОТО НАСЛЕДСТВО” — Първоначалната цел на Бога със сътворяването на земята е изпълнена, и тя е направена вечно жилище на изкупените. “Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея вечно”. Дошло е времето, към което святи мъже са поглеждали с копнеж, откакто огненият меч прегради достъпа на първата двойка до рая — “времето на изкупване на загубеното наследство”. Земята, дадена първоначално на човека като негово царство, предадена от него в ръцете на Сатана и тъй дълго държана от могъщия враг, ще бъде възвърната чрез великия план на изкуплението.ХД 234.5

Всичко, което е било загубено чрез първия Адам, ще бъде възстановено чрез втория. Пророчеството казва: “И ти, стълбе на стадото, силна крепост на Сионовата дъщеря, в тебе ще дойде първата власт”. И апостол Павел сочи напред към “изкуплението на придобитото наследство” (Еф. 1:14).ХД 234.6

Бог сътвори земята, за да бъде жилище на святи, щастливи същества. Тази цел ще бъде изпълнена, когато земята, обновена чрез Божията сила и освободена от грях и скръб, ще стане вечният дом на изкупените.ХД 234.7

АДАМ ВЪЗСТАНОВЕН В СВОЯ РАЙСКИ ДОМ — След изпъждането му от Едем животът на Адам бе пълен със скърби. Всеки увяхващ лист, всяко умъртвено животно, всяка сянка над красивата природа, всеки порок в характера на човека бе ново и ново напомняне за неговия грях. Страшна бе болката на разкаянието, когато той наблюдаваше безбожието, вземащо надмощие, и когато в резултат на неговите предупреждения трябваше да получава укорите, че именно той е причината за греха. С търпеливо смирение понасяше Адам почти 1000 години наказанието за престъплението си. Той се разкайваше искрено за греха си, уповаваше на заслугите на обещания Спасител и умря с надеждата за възкресението. Божият Син поправи грешката, причинила падането на човека. И сега, чрез делото на изкуплението, Адам отново бива възвърнат към своята първоначална слава.ХД 235.1

Възхитен от радост, той разглежда дърветата, които някога бяха неговото най-приятно занимание, съвсем същите, от които той в дните на невинността и щастието си береше плодове. Вижда лозите, които бяха отглеждани от собствените му ръце, същите цветя, за които някога обичаше да се грижи. Умът и очите му обхващат гледката; той схваща, че това наистина е възстановеният рай, много по-прекрасен сега, отколкото тогава, когато бе изпъден от него. Спасителят го отвежда до Дървото на живота, откъсва чуден плод и му предлага да яде. Той се оглежда около себе си и вижда много членове на семейството си, спасени в Божия рай. Тогава хвърля блестящата си корона в нозете на Исус, пада на гърдите Му, прегръща Спасителя. Докосва златната арфа и под небесните сводове отеква триумфиращото пеене: “Достойно, достойно е Агнето, Което бе заклано и пак живее!” Адамовото семейство приглася на тази музика и всички полагат короните си пред нозете на Спасителя, като се прекланят в обожание пред Него.ХД 235.2

Това повторно съединение се наблюдава от ангелите, които плакаха при падението на Адам и се радваха, когато Исус след възкресението се възнесе на небето, след като бе отворил гроба за всички, които биха повярвали в Неговото име. Сега те виждат делото на спасението завършено и се присъединяват към хвалебната песен.ХД 235.3

ЖИЛИЩА, ПРИГОТВЕНИ ЗА БОЖИИТЕ ЧАДА, КОИТО КОПНЕЯТ ДА ОТИДАТ В НЕБЕСНИЯ ДОМ — Опасението, че бъдещото наследство може да изглежда твърде земно, е накарало мнозина да одухотворяват самите истини, които ни карат да гледаме на него като на наша вечна родина. Исус уверяваше Своите ученици, че Той отива да им приготви място в дома на Своя Отец. Който приеме ученията на Божието слово, няма да бъде съвсем в незнание относно небесното местопребиваване... Човешкият език не е в състояние да опише наградата на праведните. Ще я познаят само тези, които я видят. Никой смъртен ум не може да схване славата на Божия рай.ХД 235.4

В Библията наследството на светиите е наречено отечество. Там Небесният Пастир води Своето стадо при източници на жива вода. Дървото на живота дава своите плодове всеки месец, а листата на дървото служат за здравето на народите. Там има вечно течащи реки, бистри като кристал, а по бреговете им люлеещи се дървета хвърлят сенките си по приготвените пътища за изкупените от Господа. Там пространните равнини преминават в красиви хълмове, а Божиите планини извисяват своите величествени върхове. По тези ширни равнини, край чистите живи реки Божият народ, дотогава тъй дълго скитник и странник, ще намери своя дом.ХД 235.5

Има домове за странниците, дошли от земята. Има дрехи за праведните, с корони на слава и палми на победа. Всичко, което ни е смущавало в Божието провидение, ще се изясни в бъдещия свят. Нещата, които са трудни за разбиране, тогава ще намерят обяснение. Тайните на благодатта ще се разкрият пред нас. Там, където нашите ограничени умове са откривали само неясни отговори и нарушени обещания, ще видим най-съвършената и красива хармония. Ще разберем, че безкрайна любов е отреждала опитностите, които са ни изглеждали най-тежки. Когато разберем нежната грижа на Този, Който прави всичко да съдейства за наше добро, ще се зарадваме с неизказана радост и пълна слава...ХД 236.1

Ние сме на път към дома. Този, Който ни възлюби толкова много, че умря за нас, ни е приготвил дом. Новият Ерусалим е нашето място за почивка. В Божия град няма да има тъга. Няма да има скръб, нито оплакване на съкрушени надежди. Няма да има погребални чувства, не ще се чуе там и плач. Скоро дрехите на тъгата ще бъдат сменени със сватбено облекло. Скоро ще бъдем свидетели на коронясването на нашия Цар. Онези, които на тази земя са воювали в борбата за вярата, чийто живот е бил отдаден на Христос, ще светят със славата на Изкупителя в Божието царство.ХД 236.2

ПРИВИЛЕГИИ НА ИЗКУПЕНИТЕ — Небето е едно чудесно място. Копнея да бъда там, да гледам моя мил Исус, Който отдаде живота си за мене, и да бъда преобразена по Неговия славен образ. О, ако имах думи да изразя славата на бъдещия свят! Жадувам за животворните потоци, които радват града на нашия Бог.ХД 236.3

Господ ми позволи да хвърля поглед към другите светове. Дадени ми бяха крила и ангел ме придружи от града до голямо и славно място. Тревата там бе свежо зелена и птичките пееха сладки песни. Жителите на това място бяха различно големи, бяха благородни, величествени и много мили. Много приличаха на Исусовия образ и лицата им светеха, давайки израз на радостта от свободата и щастието на мястото. Запитах един от тях защо са много по-мили от земните жители. Отговорът бе: “Ние сме живели в пълно послушание на Божиите заповеди и не сме изпадали в непослушание, както жителите на земята..” Помолих ангела, който ме придружаваше, да ми позволи да остана на това място. Не можех да понеса мисълта да се върна пак в този мрачен свят. Но той ми каза: “Трябва да се върнеш обратно. Ако останеш вярна, ще имаш привилегията, заедно със 144-те хиляди, да посещаваш всички тези светове и да виждаш Божиите дела.ХД 236.4

СЪЕДИНЕНОТО СЕМЕЙСТВО НА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА — Изкупените ще се “познават един друг, както и самите те са познати”. Чувствата на любов и състрадание, които сам Бог е вложил в душата, там ще се проявяват по най-благороден и великодушен начин. Чистотата на общуването със святи същества, хармоничният задружен живот с възвишените ангели и с верните от всички епохи, които са изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето, святата връзка, която свързва всеки род на небето и на земята- всичко това ще допринася за щастието на изкупените.ХД 236.5

Спасените не ще познават никакъв друг закон, освен закона на небето. Облечени в дрехите на хвала и благодарност всички ще бъдат едно щастливо, обединено семейство. Над тази сцена утринните звезди ще пеят заедно и синовете Божии ще възклицават от радост, докато Бог и Христос заедно ще заявят: “Няма да има вече грях, нито ще има вече смърт”.ХД 236.6

От онази сцена на небесна радост [възнесението на Христос] до нас на земята достига ехото на Христовите думи: “Отивам при Моя отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог”. Небесното семейство и земното семейство са съединени в едно. За нас Господ се възнесе и за нас ще живее. “Затова може съвършено да спасява онези, които чрез Него отиват при Бога, виждайки, че постоянно ходатайства за тях.”ХД 237.1

МАКАР И ДА СЕ ОТЛАГА, ОБЕЩАНИЕТО Е СИГУРНО — Дълго сме чакали идването на Спасителя, но обещанието е сигурно. Скоро ще бъдем в определения за нас обещан дом. Там Исус ще ни води край живи потоци, извиращи от Божия престол и ще ни обясни всички неясни и скрити неща, чрез които провидението ни е водило на тази земя, за да усъвършенства нашия характер. Ще наблюдаваме там красотите на възстановения рай. Поставяйки при нозете на Спасителя короните, които Той е положил на главите ни и докосвайки нашите златни арфи, ние ще изпълним цялото небе с хвала за Този, Който седи на престола.ХД 237.2

Нека всичко, което е красиво в нашия земен дом, ни напомня за кристалната река и зелените поля, за люлеещите се дървета и живите извори, за святия град и певците, облечени в бели дрехи, за нашия небесен дом — този свят на красота, който никой художник не може да нарисува, никой смъртен език не може да опише. “Око не е видяло, ухо не е чуло, нито на сърцето на човек не е дохождало това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят.”ХД 237.3