ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТ И ВТОРА — ГОСТОПРИЕМСТВО

АНГЕЛИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПОКАНЕНИ НА ГОСТИ ДНЕС — Библията придава голямо значение на гостоприемството. То е не само дълг. В Писанието са представени много красиви картини, в които се проявява тази добродетел, и е разкрито благословението, което тя донася. На първо място е опитността на Авраам...ХД 192.5

Тези дела на внимание и любезност Бог смята за достатъчно важни, за да ги докладва в Своето Слово; и след повече от 1000 години те се споменават от боговдъхновения апостол: “Не забравяйте гостоприемството, защото чрез това някои, без да знаят, са приели ангели”.ХД 192.6

Привилегията, с която Авраам и Лот бяха почетени, не е отказана и на нас. Чрез показване на гостоприемство на Божиите чада ние също можем да приемем Негови ангели в нашите жилища. Дори в наши дни ангели в човешки образ влизат в домовете на хората, където ги посрещат и хранят с радост. И християни, които живеят в светлината на Божието лице винаги са придружавани от невидими ангели. Тези святи същества оставят след себе си благословение в домовете, в които влизат.ХД 192.7

ПРЕНЕБРЕГНАТИ СЛУЧАИ И ПРИВИЛЕГИИ — “Обичайте гостоприемството” — това е един от белезите, дадени от Святия Дух, характеризирайки този, който носи отговорност в църквата. И на цялата църква се дава наставление “Бъдете гостолюбиви един към друг без роптание. Всеки според дарбата, която е приел, служете с нея един на друг като добри домоуправители на различната Божия благодат.”ХД 193.1

Тези увещания сега са странно занемарени. Дори между хората, които изповядват, че са християни, малко се проявява истинско гостоприемство. Сред нашите хора възможността да проявяват гостоприемство не се зачита както трябва — като привилегия и като благословение. Общо взето съществува твърде малко общителност, твърде малко готовност да приемем двама или трима повече в семейния кръг без парадиране и затруднение.ХД 193.2

НЕПОДХОДЯЩИ ИЗВИНЕНИЯ — Чула съм мнозина да се извиняват, че не канят в своите домове Божии светии: “Защото не съм готова, нищо не съм приготвила; те трябва да отидат на друго място”. На другото място има друго извинение, измислено, за да се намери причина да не бъдат приети нуждаещите се от гостоприемство. Чувствата на посетителите са дълбоко оскърбени и те остават с не твърде приятни впечатления от гостоприемството на хората, които изповядват, че са братя и сестри. Ако ти нямаш хляб, скъпа сестро, спомни си за случая от Библията. Иди при своя съсед и му кажи: “Приятелю, дай ми на заем три хляба, защото приятел ми дойде от път и нямам нищо да сложа пред него.”ХД 193.3

Няма пример, при който липсата на хляб да бъде представена като извинение за отказване на гостоприемство на този, който се нуждае от него. Илия дойде при вдовицата от Серепта, тя раздели своята хапка с Божия пророк и той извърши чудо, чрез което тя самата бе поддържана и нейният живот и живота на сина й бяха запазени. С това дело Бог направи един дом за своя слуга и сподели нейната хапка с него. Така ще бъде и с мнозина, ако те правят това с радост и за Божия слава.ХД 193.4

Някои се позовават на лошо здраве — биха проявявали гостоприемство, ако имат сила. Така те се затварят в себе си и мислят само за своите чувства и говорят твърде много за страданията, трудностите и изпитанията си, като че това е тяхната настояща истина. Те не мислят за никого, освен за себе си, въпреки че мнозина други също се нуждаят от съчувствие и помощ. Вие, които страдате поради лошо здраве, има лекарство за вас. “Ако обличаш голия и даваш подслон на нуждаещия се и разделиш хляба си с гладния, тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти ще процъфти.” Правенето на добро е превъзходно лекарство за болести. Тези, които са ангажирани в това дело, са поканени да призоват Бога и Той ще им отговори. Тяхната душа ще бъде задоволена и те ще бъдат като напоявана градина и като извор, който не пресъхва.ХД 193.5

БЛАГОСЛОВЕНИЯ, ЗАГУБЕНИ ПОРАДИ СЕБЕЛЮБИЕ — Господ е недоволен от себелюбивия интерес, който често се проявява към “мен и моя дом”. Всяко семейство, което подхранва този дух, трябва да бъде обърнато чрез чистите принципи, изявени в живота на Христос. Хората, които се затварят в себе си и които не желаят да оказват гостоприемство, загубват много благословения.ХД 193.6

Ангели чакат да видят, дали използваме случаите, които са около нас, за да правим добро; чакат да видят, дали ще бъдем за благословение на другите, за да могат да благословят и нас. Сам Господ не прави разлика между хората. Независимо дали човек е беден, богат или страдащ — те всички могат да имат случаи да развият човеколюбив характер. Бедните са допуснати от Бога, за да бъдем изпитани и да се изяви това, което е в сърцата ни.ХД 193.7

Когато духът на гостоприемството умира, сърцето става парализирано от себелюбие.ХД 194.1

КЪМ КОГО ДА ПРОЯВЯВАМЕ ГОСТОПРИЕМСТВО? Нашите събирания за развлечения не бива да се ръководят от светските нрави, а от Христовия Дух и от ученията на Неговото Слово. Израилтяните включваха във всичките си празници и бедните, чужденците и левитите, които бяха помощници на свещеника в светилището, и религиозните учители и мисионери. Те се смятаха за гости на народа при всички случаи на обществени и религиозни празненства, радваха се на гостоприемство и за тях се полагаха грижи при болест и нужда. Такива хора трябва да каним и ние в нашите семейства. Колко много би могло да допринесе такова гостоприемство за ободряване и насърчение на болногледача — мисионер или учител, на обременената с грижи и изтощена от преумора майка или на немощни и стари хора, които често са лишени от дом и търпят лишения и несгоди.ХД 194.2

Христос е казал: “Когато правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, братята или роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и да ти бъде заплатено. Когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци и слепи и ще бъдеш блажен, защото като нямат с какво да ти се отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните”.ХД 194.3

Посрещането на такива гости не е свързано с големи разноски. За тях не са нужни скъпи и свързани с голям труд обеди. Не е нужно да показвате разкош и блясък. Топлотата на сърдечното посрещане, един стол до вашето огнище, едно място на вашата трапеза, привилегията да участват заедно с вас във вашата семейна молитва, ще бъдат за много души слънчев лъч от небето.ХД 194.4

Нашето състрадание трябва да прекрачи границите на личното “аз” и изолираността на домашните стени. Чудесни случаи се представят на онези, които желаят да направят дома си благословение за другите. Влиянието чрез общуване има чудесна сила. Ако искаме, можем да използваме това влияние, за да помагаме на хората около нас.ХД 194.5

ПРИБЕЖИЩЕ ЗА ИЗКУШАВАНИТЕ МЛАДЕЖИ — Нашите домове трябва да бъдат прибежище за изложената на изкушения младеж. Има много млади хора, които са на кръстопът. Всяко влияние, всяко впечатление определя избора, който ще реши тяхната сегашна и бъдеща участ. Злото ги мами навсякъде. Такива места са примамливи и съблазнителни. Там всеки идващ бива сърдечно приканван и лесно се поддава на изкушенията. Навсякъде около нас има млади хора, които нямат дом, и други, чийто дом с нищо не ги привлича, подкрепя и подпомага. Тези младежи биват подмамени от злото и стават негови жертви. Те минават край нас, често са съвсем близо до нас, но отиват към погибел.ХД 194.6

Тези млади се нуждаят от протегната със съчувствие ръка. Любезни думи, изказани простичко, малки и непретенциозни прояви на внимание, ще разсеят натрупалите се в обърканите им души влияния на изкушенията. Искрената проява на вдъхнатото от небето съчувствие, притежава силата да разтваря сърцата на онези, които се нуждаят от благоуханието на християнските слова и от простото нежно докосване на духа на Христовата любов. Ако показваме съчувствие към младите, каним ги в семействата си и ги заобикаляме с благотворно влияние и готовност за помощ, ще намерим много, които с радост ще отправят стъпките си по пътя, който води нагоре.ХД 194.7

ЗАПАЗВАНЕ НА ЕСТЕСТВЕНОСТ И ПРОСТОТА В ДОМА — Когато дойдат гости, както често се случва, подготовката за това не бива да поглъща цялото време и внимание на майката; духовното и временното благополучие на децата трябва да стои на първо място. Времето не трябва да бъде употребявано за приготвяне на кексове, торти и нездравословна храна. Това са извънредни разходи и мнозина не могат да си ги позволят. Но по-голямото зло е в лошия пример. Нека бъде запазена простотата в дома. не се опитвайте да създавате впечатление, че можете да поддържате начин на живот, който е извън вашите възможности. Не се опитвайте да се представяте за такива, каквито не сте, било в приготовленията за трапезата, било във вашите маниери.ХД 195.1

Докато общувате с гостите любезно и правите да се чувстват като у дома си, вие давате пример на децата си как самите те да се отнасят към другите. Не забравяйте, че сте учител на децата, които Бог ви е дал. Те ви наблюдават и поведението ви по никакъв начин не трябва да направлява стъпките им в погрешна посока. За вашите гости бъдете това, което сте всеки ден във вашия дом — любезни, съобразителни и учтиви. По този начин всички могат да бъдат възпитатели, пример на добри работници. Внушавайте на децата си, че има по-съществени неща от това, какво ще се яде или пие и как ще бъдат облечени.ХД 195.2

ПОДДЪРЖАЙТЕ МИРНА, СПОКОЙНА АТМОСФЕРА — Ще бъдем много по-щастливи и полезни, ако нашият домашен живот и обществени отношения се ръководят от кротостта и простотата на Христос. Вместо да се стремим към показ, за да предизвикаме похвалите или завистта на гостите, трябва да се стремим да направим всички около нас щастливи чрез своята веселост, симпатия и любов. Нека гостите видят, че се съобразяваме с волята на Христос. Нека видят у нас, макар нашето положение да е скромно, дух на доволство и благородство. Истинската атмосфера на християнския дом е атмосферата на мир и спокойствие. Такъв пример не ще бъде без влияние.ХД 195.3

СМЕТКА, КОЯТО СЕ ВОДИ В НЕБЕТО — Христос води сметка за всеки разход, вложен за посрещане на гости в Негово име. Той задоволява всичко, което е необходимо за това дело. Тези, които заради Христос канят братя и сестри на гости и правят най-доброто те да се чувстват приятно и удобно, а също така гостуването да бъде полезно както за гостите, така и за самите тях, се докладват в небето като достойни за специалните благословения...ХД 195.4

Христос е дал чрез Своя собствен живот урок по гостоприемство. Когато бе заобиколен от гладното множество край морето, Той не ги изпрати неподкрепени в техните домове: ” Дайте им вие да ядат” (Матей 14:18). И чрез едно дело на творческа мощ Той ги снабди с достатъчно храна, за да задоволи нуждите им. При това колко проста бе храната, която им даде! Нямаше никакъв разкош и лукс. Той, Който имаше всички извори на небето на Свое разположение, можеше да предложи богата трапеза на народа. Но Той остави само онова, което бе достатъчно за техните нужди, което бе ежедневната храна на хората край морето.ХД 195.5

Ако хората днес живееха скромно и в съгласие с природните закони, щеше да има изобилие, което би задоволило всички нужди на човечеството. В такъв случай би имало по-малко въображаеми нужди и повече възможности за работа по Божествените начини...ХД 195.6

Бедността не трябва да бъде причина да се затваряме в себе си и да не оказваме гостоприемство на изпадналите в неволя и нуждаещите се. Трябва да споделяме онова, което имаме. Има хора, които непрестанно се борят с живота и срещат големи трудности при задоволяване на своите нужди; но те обичат Исус в лицето на Неговите чада и са готови да покажат гостоприемство на вярващи и невярващи, като се опитват да направят приятно тяхното посещение. На масата и в семейния олтар гостите са добре дошли. Времето за молитва оставя своето впечатление върху онези, които са приели гостоприемството, а посещението дори може да означава спасение от смърт на една душа. За такова дело Господ държи сметка и казва: “Аз ще ти платя”.ХД 196.1

ДА БЪДЕМ БУДНИ ЗА СЛУЧАИТЕ, КОИТО НИ СЕ ПРЕДСТАВЯТ — Събудете се, братя и сестри. “Не се плашете от добри дела. Нека не се уморяваме да правим добро, защото ако не отслабваме, навреме ще пожънем.” Не чакайте някой да ви покаже вашия дълг. Отворете очите си и вижте тези, които са около вас; запознайте се с безпомощните, болните и нуждаещите се. Не се крийте от тях и не пренебрегвайте техните нужди. Кой дава доказателството, споменато от ап. Яков, за притежаване на истинска религия, неподправено от себелюбие или поквара? Кои са загрижени да сторят всичко, което е по силите им, за да помагат във великия план на Спасението?ХД 196.2