ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА — СЪПРУЖЕСКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРИВИЛЕГИИ

ИСУС НЕ НАЛАГАШЕ БЕЗБРАЧИЕ — Тези, които гледат на брачната връзка като на една от свещените Божии наредби, защитени чрез Неговите святи заповеди, ще бъдат контролирани от разума.ХД 49.1

Исус не налага безбрачие на никоя социална група. Той дойде не за да унищожи святата брачна връзка, а за да я издигне и възвиси в първоначалната й святост. С удоволствие гледа Той на оная семейна връзка, при която владее святата и несебелюбива любов.ХД 49.2

БРАКЪТ Е ЗАКОНЕН И СВЯТ — Само по себе си нито яденето, нито пиенето, нито омъжването, нито жененето са грешни. Законно беше да се женят по времето на Ной, както е законно да се женят и сега, стига само това, което е законно да се третира правилно и да не достига до грешни крайности. Но в дните на Ной мъжете се женеха, без да се допитват до Бога, нито търсеха съвет и ръководство от Него...ХД 49.3

Фактът, че всички връзки в живота са с временно естество, трябва да упражнява смекчаващо влияние върху всичко, което вършим и говорим. В Ноевите дни прекомерната, крайната любов към това, което правилно употребено само по себе си беше законно, правеше брака грешен пред Бога. Има мнозина в настоящия век на света, които изгубват душата си, защото са погълнати от мисли за брак, а и от самата брачна връзка.ХД 49.4

Брачната връзка е свята, но в настоящия век на обезценяване на истинските стойности тя може да прикрива всякакъв вид низост. С нея често се злоупотребява и тя се е превърнала в престъпление, което сега представлява едно от знаменията на последните дни, така както извършваните в предпотопните дни бракове бяха престъпление тогава... Когато святото естество и изискванията на брака бъдат разбрани, тогава той дори и сега би бил одобрен от Небето и резултатът щеше да бъде щастие за двете страни и прославяне на Бога.ХД 49.5

ПРИВИЛЕГИИТЕ НА БРАЧНАТА ВРЪЗКА — Изповядващите се за християни... трябва своевременно да обмислят резултата от всяка привилегия на брачната връзка и осветеният принцип трябва да бъде основа на всяка тяхна постъпка.ХД 49.6

(ЗАБЕЛЕЖКА оm съставителите: При друг случай Е. Вайт говори за “чистия характер и привилегиите на семейните отношения” (Виж Свидетелства, т. 2, стр. 90.)ХД 49.7

В твърде много случаи родителите... са злоупотребявали със своите брачни привилегии и чрез задоволяване са засилили своите плътски страсти.ХД 49.8

ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ДА СЕ ИЗБЯГВАТ КРАЙНОСТИТЕ — Достигането до крайност на това, което е законно, го прави тежък грях.ХД 49.9

В брачния живот много родители не получават онова знание, което би трябвало да имат. Те не внимават Сатана да не спечели предимство над тях и да завладее умовете и живота им. Не разбират, че Бог изисква от тях да пазят брачния си живот от каквито и да било крайности. Много малко чувстват, че техен религиозен дълг е да владеят страстите си. Те са се свързали в брак с обекта на своя избор и следователно, така разсъждават те, бракът освещава отдаването на по-ниските страсти. Дори мъже и жени, които изповядват благочестие, отпускат юздите на своите страсти и нито дори помислят, че Бог ги държи отговорни за изразходването на жизнена енергия, която отслабва силите им и влияе лошо на целия организъм.ХД 49.10

НЕКА ЛОЗУНГЪТ БЪДЕ: СЕБЕОТРИЦАНИЕ И ВЪЗДЪРЖАНИЕ — О, да бих могла да накарам всички да разберат, че са задължени спрямо Бога да запазят в най-добро състояние умствения и физическия си организъм, за да могат да отдават съвършена служба на своя Създател! Нека съпругата християнка се въздържа и нито с дума, нито с постъпка, с нищо да не възбужда плътските страсти на мъжа си. Мнозина нямат никаква сила за това. Още от младостта чрез задоволяване на чувствените си страсти те са загубили себеконтрол и са подкопали организма си. Лозунгът на техния брачен живот трябва да бъде — себеотрицание и умереност.ХД 50.1

Ние сме поели тържествени задължения пред Бога да пазим духа си чист и тялото си здраво, за да сме полезни на човечеството и да отдаваме на Бога съвършена служба. Апостолът произнася следните предупредителни думи: “Нека не царува грехът в смъртното ваше тяло, за да сте послушни не неговите похоти.” Той ни подтиква напред като ни казва, че “всеки, който се бори за превъзходството си, от всичко се въздържа”. Той подканя всички, които се наричат християни, да представят “телата си като жива жертва, свята, благоугодна на Бога”. Той казва: “Уморявам тялото си и го поробвам да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да остана неодобрен”.ХД 50.2

Не е чиста любов тази, която движи един мъж да направи жена си инструмент за обслужване на страстта му. Плътските страсти са тези, които крещят за задоволяване. Колко малко мъже показват любовта си по начина, определен от апостола: “Както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да [не я опетни, но] за да я освети и очисти; за да бъде свята и без недостатък”. Такава любов в брачната връзка Бог признава за свята. Любовта е чист и свят принцип, а похотливата страст не допуска никакво обуздаване и не желае да бъде под контрола на разума. Тя е сляпа за последиците; не желае да разсъждава за причина и следствие.ХД 50.3

ЗАЩО САТАНА СЕ СТРЕМИ ДА ОТСЛАБИ САМОКОНТРОЛА? При встъпващите в брачна връзка, Сатана се опитва да снижи мярката за чистота и да отслаби самоконтрола, понеже знае, че докато по-ниските страсти имат надмощие, моралните сили постепенно отслабват и тогава той няма да се безпокои за духовния растеж. Той знае също, че по никакъв друг начин не може по-добре да отпечата своя собствен омразен образ върху техните деца. Така е много по-лесно да влияе за оформяне на характерите им, отколкото да променя характера на родителите.ХД 50.4

РЕЗУЛТАТИ ОТ НЕВЪЗДЪРЖАНОСТТА — Мъже и жени, един ден ще разберете какво е страст и какъв е резултатът от нейното задоволяване. Страст с ниско качество може да съществува в брачната връзка, както и вън от нея.ХД 50.5

Какъв е резултатът от отпускане юздите на ниските страсти?... Спалнята, където би трябвало да бдят Божиите ангели, е направена несвята, поради извършване на несвяти неща. И понеже владее срамен анимизъм (скотство), телата биват покварявани; отвратителни практики водят до отвратителни болести. Онова, което Бог е дал за благословение, бива превърнато в проклятие.ХД 51.1

Сексуалните крайности ще унищожат напълно любовта към молитвата, ще отнемат от мозъка субстанцията, необходима за хранене на организма и най-резултатно ще изчерпят жизнеспособността. Никоя жена не бива да помага на мъжа си в това дело на себеунищожение. Тя няма да го стори, ако е просветена и наистина го обича.ХД 51.2

Животинските страсти, колкото повече се задоволяват, толкова по-силни стават и толкова по-буйни са техните крясъци за задоволяване. Нека богобоязливите мъже и жени се събудят за своя дълг. Поради невъздържаността си в това отношение много изповядващи се за християни страдат от парализа на нерви и мозък.ХД 51.3

СЪПРУЗИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ РАЗСЪДЛИВИ — Съпрузите трябва да бъдат грижливи, внимателни, постоянни, верни и състрадателни. Трябва да проявяват любов и съчувствие. Ако изпълняват думите на Христос, любовта им няма да има земен и чувствен характер и няма да води до унищожаване на собствените им тела и до навличане слабост и болест върху жените им. Те не ще се отдават на задоволяване на ниски страсти, нито ще повтарят в ушите на жените си, че са длъжни да им се подчиняват във всичко. Ако мъжът е с благороден характер, с чисто сърце и възвишен ум, неща които всеки истински християнин трябва да притежава, това ще се прояви в брачните отношения. Ако притежава ума на Христос, той не ще бъде унищожител на тялото, но ще бъде изпълнен с нежна любов, стремейки се да достигне най-възвишения образец — Христос.ХД 51.4

КОГАТО СЕ ВМЪКНАТ СЪМНЕНИЯТА — Никой мъж не може истински да обича жена си, ако тя търпеливо се подчинява и е готова да стане негова робиня, за да служи на покварените му страсти. С пасивното си подчинение тя изгубва онова достойнство, което някога е притежавала в неговите очи. Той я вижда смъкната долу, далече от всичко извисяващо, на едно ниско равнище и скоро започва да подозира, че също тъй кротко и лесно тя ще се остави да бъде увлечена и от някой друг, освен него. Той се съмнява в нейната устойчивост и чистота, уморява се от нея и търси нови обекти, които да събудят и усилят неговите адски страсти. Божият закон не бива зачетен. Такива мъже са по-лоши от зверове, те са демони в човешки образ. За тях извисяващите, облагородяващи принципи на истинската, освещаваща любов са непознати.ХД 51.5

Жената също започва да ревнува мъжа си и да подозира, че щом му се отдаде случай, той също така лесно ще се обърне към друга, както към нея. Тя вижда, че той не е управляван нито от съвест, нито от страх Божий; всички онези осветени прегради са съборени от невъздържаните страсти; станало е така, че всичко, което трябва да е богоподобно, у нейния съпруг сега служи на една недостойна, невъздържана страст.ХД 51.6

ПРОБЛЕМЪТ ЗА НЕРАЗУМНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ — Въпросът, който трябва да се разреши сега е: Трябва ли жената да се чувства задължена да отстъпва безусловно пред исканията на своя съпруг, когато вижда, че нищо друго не го управлява, освен ниски страсти и когато нейният здрав разум я убеждава, че ако направи това ще навреди на своето тяло, което Бог и е дал да притежава за освещение и чест, за да го пази като жива жертва за Бога?ХД 51.7

Не е чиста, нито свята онази любов, която кара жената да задоволява животинските наклонности на своя съпруг за сметка на здравето и живота си. Ако притежава истинска любов и мъдрост, тя ще се старае да отклони ума му от порочните страсти, като го насочи към възвишени теми, разглеждайки интересни духовни въпроси. Може би ще бъде необходимо дори с риск да си навлече неговото неодобрение, тя смирено и с любов да го увещава, че не трябва да унижава тялото си като се отдава на сексуални ексцесии. По нежен, тактичен начин, тя трябва да му напомни, че първо и най-върховно право над цялото й същество има Бог, и че тя не може да не зачита това право, защото иначе ще бъде държана отговорна във великия ден Господен.ХД 52.1

Ако облагородява своите чувства и в освещение и почит запазва своето фино, женско достойнство, жената може да извърши много чрез разумното си влияние, за да освещава и съпруга си и по този начин да изпълни висшата си задача. Като прави така, тя може да спаси и мъжа си и себе си, извършвайки по този начин двойно дело. За тази тъй деликатна и трудна за изпълнение работа са нужни много мъдрост и търпение, както и морален кураж и сила на духа. Сила и благодат могат да се получават чрез молитва. Искрената любов трябва да бъде ръководният принцип на сърцето. Само любов към Бога и любов към съпруга могат да бъдат правилна основа за действие...ХД 52.2

Когато жената отдава тялото и ума си под контрола на своя съпруг, като е пасивна пред неговата воля във всичко, жертвайки съвестта си, достойнството си, дори и личността си, тя изпуска възможността да упражнява онова мощно влияние за добро, което би трябвало да притежава за облагородяване на съпруга си. Тя би могла да смекчи неговото грубо естество и нейното освещаващо влияние може да бъде упражнявано по такъв начин, че да го направи по-нравствен, да го кара да се старае сериозно да владее своите страсти и в по-голяма степен да се стреми към духовното. По този начин те могат да бъдат участници в Божественото естество, защото са избегнали моралната разруха, обхванала света. Голяма може да бъде силата на влиянието, чиято цел е да води ума към висши и благородни мисли над низките сексуални преживявания, към които необновеното чрез благодатта сърце естествено се стреми. Жената не е угодна на Бога, ако, за да се хареса на своя съпруг е готова да слезе долу до неговия образец, където животинската страст е главната същност на неговата любов и тя ръководи постъпките му; защото така тя пропуска да упражнява освещаващо влияние върху своя съпруг. Ако чувства, че трябва да се подчини на плътските му желания без нито дума на протест, тя не разбира своето задължение спрямо него или спрямо своя Бог.ХД 52.3

НАШИТЕ ТЕЛА СА ИЗКУПЕНО ПРИТЕЖАНИЕ — Ниските страсти се пораждат в тялото и действат чрез него. Думите “плът” или “плътски” или “плътски похоти” обхващат по-долното, покварено естество; самата плът не може да действа противно на Божията воля. Заповядано ни е да разпънем плътта с нейните чувства и похоти. Как да го направим? Да нанасяме ли болка на тялото? Не, но трябва да умъртвим изкушението, което ни кара да грешим. Мисълта, която покварява, трябва да бъде прогонена. Всичките ни мисли трябва да бъдат предадени на Исус Христос. Всички чувствени наклонности трябва да бъдат подчинени на по-висшите сили на душата. На най-върховното място трябва да стои любовта към Бога. Христос трябва да заема престола несподелен с друг. Телата си трябва да считаме като Негово изкупено притежание. Частите на тялото трябва да станат оръдия на правдата.ХД 52.4