Осветеният живот
Нека си поставим за цел да изучаваме Божието свято слово, като прилагаме светите му принципи в живота си. Нека ходим пред Бога кротко и смирено, като всеки ден поправяме грешките си. Нека не отдалечаваме душата си от Бога чрез себелюбие. Не подхранвайте чувство на надуто превъзходство, като се мислите по-добри от другите. “...Който мисли, че стои, нека внимава да не падне.” Мир и радост ще царуват над вас, когато подчините волята си на волята на Христос. Тогава Неговата любов ще управлява сърцето и ще подчини на Спасителя и най-скритите подбуди. Прибързаният, лесновъзбудим нрав ще бъде успокоен и подчинен на маслото на Христовата благодат. Чувството, че греховете са простени, ще донесе мир, превъзхождащ всяко знание. Ще се породи сериозен стремеж да се побеждава всичко, противоречащо на християнското съвършенство. Разногласието ще изчезне. Този, който преди е намирал грешки у другите, ще установи, че в собствения му характер съществуват много по-големи грешки.BKM 28.2
Слушащите истината се убеждават, че живеят в противоречие с Христос. Чувстват се осъдени и се покайват за престъпленията си. Разчитайки на заслугите на Христос и упражнявайки истинска вяра в Него, получават прощение за греховете си. Като престанат да вършат зло и се учат да вършат добро, те израстват в благодат и в познание на Бога. Виждат, че трябва да жертват, за да се отделят от света. И като направят пресмятанията, всичко оценяват за загуба, само и само да спечелят Христос. Те са се записали в Христовата армия. Очаква ги битката и те пристъпват към нея храбро и с радост, борещи се срещу естествените си наклонности и себелюбиви желания, като подчиняват волята си на Христовата воля. Всеки ден търсят Господа, за да получат благодат, за да Му бъдат послушни, и получават сила и помощ. Това е истинско покаяние. Който е получил ново сърце, чувства своята зависимост и смирено, и с благодарност разчита на Христовата помощ. Изявява в живота си плода на правдата. Някога е обичал себе си. Светските удоволствия са били неговата наслада. Сега идолът му е детрониран и Бог е върховният господар. Греховете, които е обичал някога, сега ги мрази. Твърдо и решително върви по пътя на светостта (“Младежки наставник”, 26 септември 1901 г.).BKM 28.3