Вяра и дълг

Вярата не е чувство. Вярата е осъществяване на неща, за които се надяваме, доказателство за неща, които не се виждат. Съществува форма на религия, която не е нищо повече от себелюбие. Тя намира удоволствие в светските наслаждения. Задоволява се със съзерцаване на Христовата религия, но не знае нищо за нейната спасителна сила. Изповядващите тази религия се отнасят леко към греха, защото не познават Исус. В това състояние те оценяват дълга много повърхностно. Но вярното изпълнение на дълга върви ръка за ръка с правилната оценка на Божия характер (“Ривю енд Хералд”, 28 февруари 1907 г.).BKM 40.4