Нашите думи да са източник на помощ за другите

Твърде малко разговори се водят от християните по отношение на скъпоценните глави (случаи) на тяхната християнска опитност. Божието дело се осакатява и Бог бива обезславен (опозорен) чрез злоупотреба с таланта на говорене (речта). Завист, злонамереност, себелюбие се подхранват в сърцето и думите издават вътрешната поквара. Зломислието и злословието се подхранват от мнозина, именуващи се с името на Христос. Такива хора рядко споменават (нещо) за добротата, милостта и любовта на Бога, проявени в отдаването на Сина Му за света. Това е направил Той за нас, а не трябва ли нашата любов и благодарност да намерят външен израз? Не трябва ли да се стремим да направим думите си източник на помощ и насърчение един за друг в християнската опитност? Ако наистина обичаме Христос, ще Го прославяме чрез нашите думи. Невярващите често се убеждават, когато слушат чисти думи на хвала и благодарност към Бога (“Ривю енд Хералд”, 25 януари 1898 г.).BKM 165.4