Истинските подбуди в служенето

Мнозина изповядват, че са християни, но не са свързани с Христос. Ежедневният им живот, духът им, свидетелстват, че Христос, надеждата на славата, не е оформен в тях. На тези християни не може да се разчита, нито пък може да им се повери нещо. Те постоянно гледат да сведат службата си до възможния минимум усилия, а в същото време изискват най-високите възможни заплати. Името “слуга” се прилага за всеки човек; защото всички сме слуги и добре би било за нас да знаем какви слуги сме — верни или неверни?BKM 89.5

Обикновено служителите склонни ли са да извършват повече работа? Не преобладава ли по-скоро модата човек да се измъква от работа, да пребивава на работното си място по възможност по-леко и да получава заплата за възможно най-малко положени усилия? Целта на такива хора не е да направят всичко възможно, за да свършат работата, но да получат възнаграждението. Изповядващите се за Христови слуги не трябва да забравят съвета на апостол Павел: “Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, като работите не за очи човекоугодници, но със сърдечна простота, като раби на Христа боейки се от Господа от душа и слугувайте доброволно като на Господа, понеже знаете, че всеки раб или свободен, каквото добро стори, това ще приеме от Господа.”BKM 89.6

Тези, които служат само за “пред очи”, ще констатират, че работата им не може да издържи проверката на хора или ангели. Най-важното за успешна работа е познанието за Христос. Защото това познание дава здрави принципи за правото, вселява благороден, себелюбив дух като този на Спасителя, на Когото изповядваме, че служим. Вярност, икономичност, грижливост, постоянство, съвършенство трябва да характеризират всяка наша работа където и да сме, независимо дали сме в кухнята, в работилницата, в издателството, в санаториума, в канцеларията, в колежа или където и да било другаде в лозето на Господа. “Верният в най-малкото и в многото е верен...” (“Ривю енд Хералд”, 22 септември 1891 г.).BKM 90.1