Празните забавления не са истинско щастие
Обичащите обществото често задоволяват тази своя страст, докато станат нейни роби. Да се обличат, да посещават места на забавления, да се смеят и бърборят върху теми по-леки и от суетата — това е целта на живота им. Не могат да понасят да четат Библията и да размишляват, чувстват се много окаяни (злочести), освен ако няма нещо възбуждащо. Нямат вътре в себе си силата да бъдат щастливи; но за да бъдат щастливи зависят от компанията на други младежи, така безразсъдни и неспокойни като тях самите. Силите, които биха могли да бъдат насочени за постигането на благородни цели, те отдават на глупости...BKM 168.6
Младежите, намиращи радост и щастие в четенето на Божието слово и в часа на молитва, биват постоянно освежавани като черпят от източника на живота. Такъв младеж ще постигне такава висота на морално превъзходство и такава широта на ума, за която другите не могат и да си помислят. Общуването с Бога насърчава добрите мисли, благородните стремежи, ясното схващане на истината и възвишени намерения (цели) за действие. Които свързват по този начин душите си с Бога, биват признати от Него за Негови синове и дъщери. Те се изкачват все по-нависоко и по-високо, придобивайки по-ясни схващания за Бога и вечността, докато Господ ги направи проводници за светлина и мъдрост за света...BKM 168.7
Пребъдващите в Исус, ще бъдат щастливи, в добро настроение и радостни в Бога. Меко благородство ще личи в говора им, почтителност към духовните и вечни неща ще се изразява (проявява) в действията (постъпките) им и музика, радостна музика ще ехти от устните им; защото тя ще лъха от Божия престол. Това е тайната на благочестието и тя не може лесно да се обясни, но която непременно се чувства и на която можем да се наслаждаваме. Упоритото и бунтовно сърце може да затваря вратите за всички сладки влияния на Божията благодат и за цялата радост, която Светия Дух докарва; но пътищата на мъдростта са пътища приятни, те са пътища на мир (те са мирни пътища). Колкото по-тясно сме свързани с Христос, толкова повече думите и действията ни ще са подчинени на преобразяващата сила на Неговата благодат (“Свидетелства”, т. IV, стр. 622-626).BKM 169.1