Широкият път

В широкият път всички са заети със своята личност, облекло, удоволствията. Те се отдават свободно на веселба и радост и не мислят за края на пътуването, за сигурното унищожение в края. Те всеки ден се приближават по-близо и по-близо до гибелта си; и все пак лудо бързат напред и напред. О, колко страшно ми се видя това!BKM 48.4

Видях да пътуват по този широк пъти мнозина, на чиито дрехи бе написано: “Мъртви за света. Краят на всички е наближил. Бъдете и вие готови.” Вярващите изглеждаха точно така, както и всички суетни хора около тях, но сянка на тъга забелязах по лицата им. Разговорът им беше точно като този на веселите безразсъдни хора наоколо; но от време на време посочваха със задоволство буквите на дрехите си, подканвайки и другите да си сложат същите надписи. Те вървяха по широкия път, а в същото време изповядваха, че са част от пътуващите по тесния път. Заобикалящите ги им казваха: “Няма никаква разлика между нас. Всички сме еднакви; ние се обличаме, говорим и постъпваме еднакво...”BKM 48.5

Беше ми показано, че някои изповядващи се за пазители на съботата се съобразяват със света. О, аз видях, че това е позор за тяхното изповедание, позор за Божието дело. Изповеданието им е лъжливо. Мислят, че не са като света, но по облекло, разговори и действия са толкова близо до светските хора, че между тях няма никаква разлика. Видях ги да украсяват бедните си, смъртни тела, които всеки момент могат да бъдат докоснати от Божия пръст и повалени на легло от болка и мъка. О, когато наближават последния си час, смъртна болка раздира телата им и тогава великият въпрос е: “Приготвен ли съм да умра? Приготвен ли съм да се явя пред Бога в съда и да издържа великото разследване?”BKM 48.6

Питайте ги тогава какво мислят за украсяването на телата си и дали имат представа какво означава да бъдеш приготвен да се явиш пред Бога и те ще ви кажат, че ако можеха да се върнат обратно и да изживеят наново миналия си живот, биха се поправили, биха отхвърлили глупостите на света, неговата суета, гордост, биха украсили телата си с най-скромно облекло биха давали пример на всички около тях. Биха живели за Божия слава.BKM 49.1

Защо е толкова трудно да се води себеотрицателен, скромен живот? Защото изповядващите се за християни не са мъртви за света. Лесно е да се живее за Христос след като сме мъртви. Но мнозина копнеят за лука и чесъна на Египет. Имат склонност да се обличат и постъпват по възможност повече като света, а в същото време искат да отидат на небето. Те се изкачват по друг път. Не влизат през тясната врата и тесния път...BKM 49.2

Тези хора няма да имат извинение. Мнозина се обличат като света, за да имат влияние, но правят тъжна и фатална грешка. Ако искаха да имат истинско и спасително влияние, нека да живеят според изповеданието си, да изявяват вярата си чрез праведни дела и да задълбочат разликата между християнството и света. Видях, че думите, облеклото и постъпките трябва да говорят за Бога. Тогава свято влияние ще се пръска над всички и всички ще позная, че те са били с Исус. Невярващите ще видят, че истината, която изповядваме, има свято влияние и вярата в Христовото идване повлиява характера на мъжа или жената. Ако някой желае влиянието му да говори в полза на истината, нека я живее и така да подражава на скромния Образец.BKM 49.3