ИЗМАМЛИВОСТТА НА ГРЕХА

Няма нищо по-коварно от измамността на греха. Той е богът на този свят, който лъже, заслепява и води до гибел. Сатана никога не пристъпва с всичките си изкушения едновременно. Той ги замаскирва така, че да приличат на добри неща. Със забавленията и глупостите смесва малко добро и подвежда душите да се оправдават, с голямото добро, което може да се извлече, ако се участва в тях. Но това е външната, измамна страна, маскираното, пъклено изкуство на Сатана. Омаяните души правят първата стъпка, след това са готови и за следващата. Толкова по-приятно е да следват наклонностите на собствените си сърца, отколкото да застанат твърдо в отбрана и да се съпротивят на първото внушение на злия враг — така да му пресекат пътя.BKM 31.7

О, как бди Сатана въдицата му да бъде захапана с готовност и да види душите тръгнали по приготвения от него път! Не им иска да изоставят молитвата и формалното изпълнение на религиозните задължения; защото така ги използва да му служат много повече. Обединявайки своята софистика и измамни примки с тяхната религиозна опитност и изповедания, той удивително постига своите цели.BKM 32.1