ИЗКУШЕНИЕТО НЕ Е ИЗВИНЕНИЕ ЗА ГРЯХ

Няма подтик на естеството ни, нито умствена способност или сърдечна наклонност, които да не се нуждаят във всеки момент от контрола на Божия Дух. Няма благословение, което Бог дарява на хората, нито изпитание, което допуска да ги сполети и Сатана да не ги използва за изкушение, мъчение и погубване на душите им, ако те му дадат и най-малкия повод. Затова, колкото и голяма да е духовната светлина на някого, колкото и много да се радва на Божественото благоволение и благословение, той трябва винаги смирено да ходи пред Господа, молейки го с вяра да направлява всяка негова мисъл и да контролира всяка негова подбуда.BKM 23.3

Всички, изповядващи вяра в Бога, имат най-святото задължение да пазят духа си и да се владеят и при най-голямо предизвикателство. Бремето на Мойсей бе много тежко; малко хора са били някога така натоварени като него; и все пак това не извини неговия грях. Бог е предвидел за народа Си много предохранителни мерки и ако вярващите разчитат на силата Му, те никога не ще станат играчка на обстоятелствата. И най-силното изкушение не може да извини греха. Колкото и да е голям натискът върху душата, престъплението е наше дело. Няма земна или пъклена сила, която да принуди който и да било да извърши зло. Сатана атакува нашите слаби места, но съвсем не е нужно да бъдем побеждавани. Колкото и свирепо или ненадейно да е нападението, Бог е предвидел за нас помощ и с Неговата сила можем да победим (“Патриарси и пророци”, стр. 421).BKM 23.4