В пътя на разпуснатостта

В много религиозни семейства танцуването и играта на карти се считат за домашно прекарване на времето. Твърди се, че това били спокойни (тихи) домашни забавления, на които можело човек да се наслаждава под бдителното родителско око. Но така се култивира любов към тези възбуждащи удоволствия и на онова, което се счита безвредно в дома, не след дълго няма да се счита опасно и навън. Още трябва и да се уверим, дали изобщо може да се придобие нещо добро от тези забавления. Те не дават енергия (сила) на тялото, нито почивка на ума. Не всаждат в душата нито едно добродетелно или свято чувство. Напротив унищожават всякакво желание за сериозно мислене (сериозна мисъл) и за религиозни служби. Вярно е, че има голям контраст между отбраните партита на по-висшите класи и безразборните и деградиращи събирания (общество) на долни танцувални салони. Но въпреки това всички те са все стъпки по пътя на разпуснатостта.BKM 155.5

Забавлението в танцуване, така както се провежда понастоящем (в наши дни), е училище за поквара, ужасно проклятие за обществото. Ако всички, които всяка година биват погубени по този начин в нашите големи градове, биха могли да бъдат събрани заедно какви истории за разбити животи биха се разкрили. Колко много от тези, които сега са готови да защитават тази практика биха се изпълнили с болка и удивление, ако можеха да видят резултатите. Как могат изповядващи християнството родители да се съгласят да поставят децата си в пътя на изкушението, като посещават с тях такива сцени на веселие? Как могат млади мъже и жени да залагат душите си за това омайващо удоволствие? (“Ривю енд Хералд” от 28 февруари 1882 г.).BKM 156.1