ВРЕМЕТО НА СЪБИРАНЕТО

На 23 септември 1851 г. Господ ми показа, че за втори път е протегнал ръката Си, за да събере отново останалите от Неговия народ, и че за това време на събиране е необходимо усилията да се удвоят. По време на разпръсването Израил бе поразяван и разделян, но сега, във времето на събирането, Бог желае да излекува и превърже Своя народ. През време на разпръсването усилията за разпространяване на истината имаха слаб ефект, като постигнаха малко или нищо; но във времето на събирането, когато Бог протегне ръка, за да прибере народа Си, усилията за разпространяване на истината ще постигнат желания резултат. Всички трябва да бъдат единомислени и ревностни в делото. Видях, че не е право, ако във времето на събирането някой се позовава за ръководство на примери от времето на разпръсването. Защото ако сега Бог не направи за нас нещо повече от онова, което е направил, Израил никога не би могъл да бъде събран. Видях, че пророческата карта от 1843 г. бе ръководена от ръката на Господа и че тя не трябва да бъде променяна; че числата бяха такива, каквито Той искаше да бъдат; че Неговата ръка ги покриваше и скри една грешка в някои от числата, така че никой да не може да я види, докато Той не отмахне ръката Си. (Това се отнася за пророческата карта, използвана от движението от 1843 г., и специално за изчислението на посочените в нея пророчески периоди. Следващото изречение обяснява, че е имало една неточност, допусната според Божието провидение. Но това не изключва публикуването на една следваща карта, която поправя грешката, след като движението от 1844 г. бе преминало и тогавашното изчисление бе постигнало целта си.)XOBT 36.3

След това, във връзка с “всегдашната” (Даниил 8:12) видях, че думата “жертва” е прибавена чрез човешка мъдрост и не принадлежи към текста. Но Господ даде правилно разбиране по този въпрос на онези, които изнесоха вика за деня на съда. Когато имаше единство преди 1844 г., почти всички бяха обединени от правилния възглед за “всегдашната”, но в объркването от 1844 г. бяха приети и други възгледи, в резултат на което последваха мрак и смущение. От 1844 г. не е определяно време и никога няма да бъде определяно.XOBT 37.1

Господ ми показа, че вестта на третия ангел трябва да бъде проповядвана на разпръснатите чеда на Господа, но тя не трябва да зависи от определянето на време. Видях, че някои изпадат във фалшива възбуда, произлизаща от проповядването на такова време; но третата ангелска вест е по-силна отколкото времето може да бъде. Видях, че третата ангелска вест може да стои на собствената си основа и не се нуждае от определянето на някакво време. Тя ще излезе с голяма мощ, ще извърши своето дело и ще го приключи в правда.XOBT 37.2

След това ми бяха посочени хора, заблудени от вярата, че техен дълг е да отиват в стария Ерусалим (виж Приложението) и преди Господ да дойде да извършат там едно дело. Такъв възглед има за цел да отклони ума и интереса от сегашното дело на Господа, извършвано под влияние на вестта на третия ангел; защото онези, които смятат, че трябва да отиват в Ерусалим, ще мислят само за това и ще задържат средствата си от делото на истината сега, за да ги дадат за своето пътуване до там и за пътуването на други хора. Видях, че такава мисия няма да извърши нещо наистина добро, че ще отнеме много време, докато много малко евреи ще повярват дори и в първото идване на Христос, и още повече време, докато повярват и в Неговото второ идване. Видях, че Сатана силно е заблудил някои в това отношение, че навсякъде около тях има души, на които те биха могли да помогнат и да ги доведат до пазене на Божиите заповеди, но ги оставят да загинат. Видях също, че старият Ерусалим никога няма да бъде съграден; че Сатана прави всичко възможно да подведе умовете на Господните чеда да се занимават с тези неща сега, във времето на събирането, и да не си насочат целия интерес към днешното дело на Господа, да ги кара да пренебрегнат необходимото приготовление за Деня Господен.XOBT 37.3

ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ, чувството на дълг към моите братя и сестри и желанието да не се намери по дрехите ми кръв от човешки души ме ръководеха при написването на тази малка книга. Съзнавам неверието у повечето към виденията, а също и факта, че мнозина, които изповядват че чакат Христос и учат, че се намираме в “последните дни”, приписват всички видения на Сатана. От тях очаквам голяма съпротива и ако не чувствах, че Господ изисква това от мен, не бих публикувала по този начин моите видения, защото вероятно те ще предизвикат омразата и присмеха на някои хора. Но аз се боя от Бога повече, отколкото от човека.XOBT 37.4

Когато Господ за първи път ми даде вести, които да предам на Неговия народ, изпитах голяма мъка да ги обявя и често ги смекчавах от страх да не наскърбя някои. Голямо страдание бе за мене да съобщавам вестите така, както Господ ми ги даваше. Не съзнавах, че съм невярна, нито виждах греха и опасността от такова поведение, докато не бях взета посредством видение в присъствието на Исус. Той ме погледна мрачно и обърна лицето Си от мен. Невъзможно е да опиша ужаса и мъката, които почувствах тогава. Паднах на лице пред Него, но нямах сила да изговоря и дума. О, как копнеех да бъда покрита и да се скрия от този ужасен поглед! Тогава можах донякъде да разбера какво ще изпитват загубените, когато ще викат: “Планини и канари да паднат на нас и да ни скрият от лицето на Този, Който седи на престола, и от гнева на Агнето.”XOBT 37.5

Веднага един ангел ми заповяда да се изправя. Гледката, която се представи пред очите ми, едва ли би могла да бъда описана. Това бяха група хора с разкъсани коси и дрехи. Лицата им изразяваха самото отчаяние и ужас. Те се приближиха до мен и започнаха да търкат дрехите си в моите. Погледнах своите дрехи и ги видях опетнени от кръв, която прояждаше дупки в тях. Отново паднах като мъртва в нозете на придружаващия ме ангел. Не можех да представя никакво извинение. Езикът ми отказваше да говори, копнеех да бъда далеч от това свято място. Ангелът отново ме изправи и каза: “Това още не е твоят случай, но картината ти бе показана, за да разбереш, какво ще бъде положението ти, ако откажеш да заявяваш на другите разкритото ти от Господа. Но ако си вярна докрай, ще ядеш от Дървото на живота и ще пиеш водата от Реката на живота. Ще страдаш много, но Божията благодат ти е достатъчна.” Тогава се почувствах готова да извърша всичко, което Господ би изискал от мен, за да бъда одобрена от Него и да не усещам ужасния му поглед.XOBT 38.1

Често съм била неправилно обвинявана, че разпространявам свойствени на спиритизма възгледи. Но преди издателят на “Дей Стар” (виж Приложението) да изпадне в тази заблуда, Господ ми даде видение за печалните и опустошителни последици, които той и други щяха да навлекат на стадото, разпространявайки спиритически възгледи. Често съм виждала милия Исус, Той е ЛИЧНОСТ. Аз Го запитах дали и Неговия Отец е личност и дали изглежда като Него. Исус отговори: “Аз съм точният ОБРАЗ на ЛИЧНОСТТА на Моя Отец.”XOBT 38.2

Често съм виждала, че духовното тълкуване на Небето отнема цялата Му слава. Виждала съм, че в представите на много хора тронът на Давид и прекрасната личност на Исус са били изгаряни в огъня на спиритизма. Виждала съм някои заблудени и подведени да приемат тази заблуда ще бъдат доведени до светлината на истината, но ще бъде почти невъзможно за тях да се отърват напълно от измамливата мощ на спиритизма. Те трябва да положат много усиля и изцяло да изповядат и завинаги да изоставят заблудите си.XOBT 38.3

Препоръчвам ти, скъпи читателю, Божието слово като мерило за твоята вяра и практика. Чрез него ще бъдем съдени. Бог е обещал в Словото Си, че в “ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ” ще дава видения не като ново ръководство във вярата, но за да утеши Своя народ и да коригира отклонилите се от библейската истина. Така постъпи Бог и с Петър, когато искаше да го изпрати да проповядва на езичниците (Деяния 10 гл.).XOBT 38.4

На онези, които желаят да разпространяват тази малка книжка, бих искала да кажа, че тя е предназначена само за искрени и сериозни хора, а не за хора, които биха се присмивали на делата на Божия Дух.XOBT 38.5