Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Християнската Опитност И Виденията - Духовни Дарби Том I

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    ПРИЛОЖЕНИЕ

    МОЕТО ПЪРВО ВИДЕНИЕ. Представеното в тази глава бе публикувано за първи път от редактора на в. “Дей Стар” на 24 януари 1846 г. като “Писмо от сестра Хармон”, датино: “Портланд, Мейн, 20 декември, 1945 г.” То се явява отново в печатна форма през 1846, 1847 и 1851 г. под заглавие “Към остатъка, разпръснат надалеч”. Настоящото заглавие е определено в 1882 г. при препечатването на “ОПИТНОСТ И ВИДЕНИЯ”.XOBT 135.3

    Подробните автобиографични доклади представят онова, което тук е дадено като две отделни видения. Виж “Моето първо видение” в “ДУХОВНИ ДАРБИ”, т. 2, с.30-35; “СВИДЕТЕЛСТВА”, т. 1, с.58-61; “Видение за новата земя” в “ДУХОВНИ ДАРБИ”, т. 2, с.52-55; “СВИДЕТЕЛСТВА”, т. 1, с.67-70.XOBT 135.4

    ОПИСАНИЕ НА БЪДЕЩИ СЪБИТИЯ. Когато г-жа Уайт описваше онова, което Бог й разкриваше за бъдещи събития, тя правеше това понякога като участник в тези събития, независимо дали те са в миналото, в настоящето или в бъдещето. В отговор на запитванията за нейното състояние по време на видение, тя писа:XOBT 135.5

    “Когато Господ види, че съм готова да ми даде видение, аз бивам отнесена в присъствието на Исус и ангелите и се откъсвам напълно от земните неща... Вниманието ми често пъти е насочено към сцени, ставащи на земята. Понякога съм отнесена далеч в бъдещето и ми се показва онова, което ще се случи. След това отново ми се показват неща, станали в миналото” — “ДУХОВНИ ДАРБИ”, т. 2, с.292.XOBT 135.6

    Елън Уайт, пишеше като присъстваща на събитията, като човек, който вижда и чува онова, което ще се случи; напр. “РАННИ ПИСАНИЯ”:XOBT 136.1

    “Скоро чухме Божия глас като много води, който ни съобщи деня и часа на Христовото идването”.XOBT 136.2

    “Ние всички влязохме в облака и седем дни се възнасяхме към стъкленото море, когато Исус донесе короните и със собствената Си десница ги постави на главите ни”.XOBT 136.3

    “Ние всички влязохме вътре и чувствахме, че имаме съвършено право на града.”XOBT 136.4

    “Видяхме Дървото на живота и престола на Бога.”
    “С Исус начело ние всички слязохме от града долу на тази земя”.
    “Когато тъкмо щяхме да влезем в светия храм...”
    “Не мога да опиша чудните неща, които видях там”.
    XOBT 136.5

    След видението тя бе в състояние да си спомни много от онова, което й е било показано, но не можеше да си спомни онова, което бе тайна и не трябваше да бъде разкрито. Като част от онова, което трябва да се случи когато Божият народ бъде освободен, тя чу обявяването на “деня и часа на идването на Исус”. Но за това по-късно писа:XOBT 136.6

    “Нямам и най-малкия спомен за времето, посочено от Божия глас. Чух, че часът бе обявен, но нямам никакъв спомен за него, след като излязох от видение. Пред мен преминаха сцени на такова вълнение и тържествен интерес, каквито никой език не е способен да опише. Всичко това бе за мен жива реалност” (Елън Уайт, Писмо 38, 1888 г., публикувано в “ИЗБРАНИ ВЕСТИ”, кн. 1, с.76).XOBT 136.7

    Фактът, че тя сякаш участва в някои събития, не дава никаква гаранция, че наистина ще участва в тях, когато тези събития се случат.XOBT 136.8

    БРАТЯТА ФИЧ И СТОКМЪН. При описание на своето първо видение г-жа Уайт споменава за “братята Фич и Стокмън”, които е срещнала и с които е разговаряла в новия Ерусалим. И двамата били проповедници, които тя е познавала и които са участвали активно в прогласяването на вестта за очакваното пришествие на Христос. Но те починали малко преди разочарованието от 22 октомври 1844 г.XOBT 136.9

    Чарлз Фич, презвитериански проповедник, приел адвентната вест от лекциите на Уилям Милър и чрез срещата си с Джосая Лич. Той се хвърлил с цяло сърце в разгласяването на очакваното пришествие на Христос в края на 2300-годишния период и станал изтъкнат водител в Адвентното пробуждане. През 1842 г. съставил пророческа карта, използвана много ефективно и за която се споменава в “РАННИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ” на с.74. Починал малко повече от седмица преди 22 октомври 1844 г. от болест, причинена от студения есенен въздух, на който се бил изложил цял ден, ръководейки три кръщелни служби. (Виж “ПРОРОЧЕСКАТА ВЯРА НА НАШИТЕ ОТЦИ”, т. 4, с.533-545).XOBT 136.10

    Леви Ф. Стокмън бил млад методистки проповедник от щата Мейн, който през 1842 г. заедно с тридесет други методистки проповедници прегърнал вестта за второто пришествие на Христос и започнал да го проповядва. Работел в Портланд, щата Мейн, когато в 1843 г. здравето му се влошило. Умрял от туберкулоза на 25 юни 1844 г. Точно при него Елън Уайт като момиче отишла за съвет, когато се обезсърчила, след като Бог й говорил в два съня. (Виж “РАННИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ”, с.12,78-81; “ПРОРОЧЕСКАТА ВЯРА НА НАШИТЕ ОТЦИ”, т. 4, с.780-782.)XOBT 136.11

    МЕСМЕРИЗЪМ. За да оправдаят своята опозиция, някои от ранните противници на виденията внушавали, че духовното преживяване на Е. Уайт било резултат на месмеризъм — явление, познато днес като хипноза. Хипнозата е състояние, приличащо на сън, предизвикано чрез внушение, като обектът на хипноза е във връзка с човека, който е причинил и е отговорен за неговите внушения. Когато обаче, както тя докладва тук, един лекар месмерист се опитал да я хипнотизира, бил безпомощен.XOBT 137.1

    Още отрано в своя опит Елън Уайт била предупредена за опасностите от хипнозата, а в по-късните години, при ред случаи тя е получавала наставления по отношение на нея. Предупреждавала за сериозните последици на всяка практика, при която един ум се подчинява на друг ум. (Виж “ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ ЛЕКАР”, с.242-244; “МЕДИЦИНСКА СЛУЖБА”, с.110-112; “ИЗБРАНИ ВЕСТИ”, кн. 2, с.349,350,353.)XOBT 137.2

    АДВЕНТИСТИ ОТ ПЪРВИЯ ДЕН (ИЛИ АДВЕНТИСТИ ПО ИМЕ). Онези, които се обединиха при разгласяването на първата и втората, но отхвърлиха третата ангелска вест с истината за съботата и въпреки това продължаваха да поддържат адвентната надежда, Елън Уайт нарича “адвентисти по име” или такива, които “отхвърлят настоящата истина” (с.31), а също и “различни групи от вярващи, изповядващи Пришествието” (с.??). В нашата ранна литература тези хора се наричат също “адвентисти от първия ден”.XOBT 137.3

    Голям брой християни бяха разочаровани през есента на 1844 г., когато Христос не дойде, както се очакваше. Адвентистите се разделиха на няколко различни групи, от които оцелелите до днес обхващат Адвентната християнска църква — едно малко тяло, и Адвентистите от седмия ден. XOBT 137.4

    Само няколко между адвентистите поддържаха доверието си в пророчеството за 1844 г., но те пристъпиха напред към третата ангелска вест с нейната истина за седмия ден, съботата. За опитността на този критичен период Елън Уайт писа: “Ако след Голямото разочарование в 1844 г. адвентистите държаха твърдо за своята вяра и следваха единно пътя, който Божието провидение отваряше, ако приемаха вестта на третия ангел и със силата на Светия Дух я разгласяха по света, те щяха да видят спасението Божие. Господ щеше да работи мощно чрез техните усилия, делото щеше да бъде завършено и Христос щеше да е дошъл, за да даде на Своя народ наградата.XOBT 137.5

    Но в последвалия период на съмнение и несигурност много от адвентните вярващи отстъпиха от вярата си. Навлязоха различия и разделения. Повечето се противопоставиха с глас и перо на малцината, които, следвайки Божието провидение, приеха съботната реформа и започнаха да разгласяват третата ангелска вест. Много, които би трябвало да са посветили време и таланти на единствената цел — разнасяне предупреждението на света, бяха погълнати от противопоставяне на истината за съботата. На свой ред защитниците й трябваше да хабят труд, за да отговарят на тези опоненти и да я бранят. Така делото бе спъвано и светът бе оставен в мрак. Ако цялото адвентно тяло се бе обединило около Божиите заповеди и вярата в Исус, колко различна щеше да бъде нашата история!” (“ИЗБРАНИ ВЕСТИ”, кн. 1, с.68).XOBT 137.6

    ОТВОРЕНАТА И ЗАТВОРЕНАТА ВРАТА. Когато във “ВЕЛИКАТА БОРБА” г-жа Уайт разисква Великото адвентно движение и Разочарованието от 22 октомври 1844 г. и споменава за позициите, оформили се непосредствено след Разочарованието, тя отговори за неизбежното заключение, което бе поддържано за кратко време, че “вратата на милостта е затворена”. Но както тя заявява: “С изследването на въпроса за светилището дойде по-ясна светлина”. Виж “ИСТОРИЧЕСКИ ПРОЛОГ” в този том и “ВЕЛИКАТА БОРБА”, с.429, както и цялата глава “В Светая Светих”, с.423-432.XOBT 138.1

    Относно личното си отношение по този въпрос тя пише в 1874 г., че “никога не е имала видение, че никакви грешници не могат повече да се обръщат”. Нито пък е учила някога този възглед. “Именно дадената ми от Бога светлина — пише тя по друго време — коригира нашата заблуда и ни даде възможност да видим истинското състояние” (“ИЗБРАНИ ВЕСТИ”, кн. 1, с.74,63).XOBT 138.2

    ТАЙНСТВЕНОТО ЧУКАНЕ В НЮ ЙОРК И РОЧЕСТЪР. Тук се споменават случки, свързани с началото на съвременния спиритизъм. В 1848 г. тайнствените чукания бяха чути в дома на семейство Фокс в Хайдесвил — едно общество на 35 мили на изток от град Рочестър, щата Ню Йорк. По времето, когато е имало най-различни предположения за причините им, Е. Уайт обяви, въз основа на авторитета на даденото й видение, че те са проява на спиритуализъм, че това явление ще се развие бързо, от името на религията ще печели популярност и ще мами множествата. То ще доведе до шедьовъра на сатанинската измама в последните дни.XOBT 138.3

    ВЕСТИТЕЛИ БЕЗ ВЕСТ. Този израз се появява в доклада за едно видение, дадено на Елън Уайт на 26 януари 1850 г. По това време адвентистите, пазители на съботата, нямали църковна организация. Почти всички се страхували, че всяка форма на организация би довела вярващите до формализъм. Но когато времето отминавало, в редиците на вярващите за-почвали да се прокрадват елементи на несъгласие. От Елън Уайт дошли вести на предупреждение и адвентистите, пазители на съботата, били доведени стъпка по стъпка до способността да възприемат формите на църковна организация. В резултат — групичките вярващи били споени помежду си още по-здраво отпреди; намерен бе начин да се отдаде признание на проповедниците, които са дали доказателство, че могат да проповядват вестта и да я подкрепят с живота си (т.е. да подкрепят истинността й чрез начина си на живот); и бяха взети мерки да се отстраняват онези, които, под предлог, че представят истината, учат заблуда. Виж “Исторически пролог”.XOBT 138.4

    ОБЕДИНЕНИЕ НА ПАСТИРИТЕ. Виж забележката за ВЕСТИТЕЛИ БЕЗ ВЕСТ.XOBT 138.5

    ДЪЛГЪТ ДА СЕ ХОДИ В СТАРИЯ ЕРУСАЛИМ. Г-жа Уайт споменава за погрешни възгледи по онова време, поддържани от мнозина. На следващата година, в “РИВЮ ЕНД ХЕРАЛД” от 7 октомври 1851 г. Джеймс Уайт пише за “отвличащите, безполезни възгледи, отнасящи се до Стария завет, юдейството и пр., които се носят понастоящем” и за “странните схващания, до които са стигнали някои, че светиите все още трябва да отиват в стария Ерусалим и т.н., и т.н.”XOBT 138.6

    ИЗДАТЕЛЯТ НА “ДЕЙ СТАР”. Енок Джекъбс живеел в Синсинати, щата Охайо и издавал “Дей Стар” — един от първите вестници, разгласяващи второто идване на Христос. Точно до него Елън Хармън изпратила през декември 1845 г. доклад за своето първо видение, надявайки се да го укрепи. Тя била забелязала, че той се колебае по отношение на Божието водачество в адвентната опитност. Именно в “Дей Стар” в броя от 24 януари 1846 г. издателят публикувал първото видение на Елън Уайт. В специален брой от своя вестник — ДЕЙЛИ СТАР ЕКСТРА — от 7 февруари 1846 г. била публикувана забележителната статия за небесното светилище и неговото очистване, приготвена от Хайръм Едсън, Д-р Хан и О. Р. Л. Кроузиър. Тя излага учението на Библията за службата на Христос в Светая Светих на небесното светилище, започваща на 22 октомври 1844 г. Също в този вестник, на 14 март 1846 г. е било публикувано второ съобщение, написано от перото на Елън Хармън. (Виж “РАННИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ”, с.32-35.) В параграфа, който разискваме, се споменават по-късните възгледи, поддържани от г-н Джекъбс и спиритуалистичните заблуди, които той бе възприел.XOBT 139.1

    Виж забележката за ТАЙНСТВЕНОТО ЧУКАНЕ В НЮ ЙОРК И РОЧЕСТЪР.XOBT 139.2

    ТОМАС ПЕЙН. Произведенията на Томас Пейн били добре известни и много четени в Съединените щати през четиридесетте години на деветнадесетия век. Неговата книга “ЕРА НА РАЗУМА” била деистична творба и пагубна за християнската вяра и практика. Книгата започвала с думите: “Аз вярвам в един Бог и нищо повече”. Пейн нямал вяра в Христос и бил успешно употребяван от Сатана в неговите атаки срещу църквата. Както Е. Уайт посочвала, щом такъв човек като Пейн може да намери достъп до небето и да бъде високо почитан там, то всеки грешник, без никакво поправяне на живота си и без вяра в Исус Христос би могъл да намери достъп там. Тя излага тази заблуда с много жив език и посочва погрешността на спиритуализма.XOBT 139.3

    ПЕРФЕКЦИОНИЗЪМ. Някои от ранните адвентисти, кратко време след духовното преживяване в 1844 г. престанали да държат здраво за Бога и се отклонили във фанатизъм. Елън Уайт посреща тези екстремисти с думите: “Така казва Господ”. Тя укорява онези, които учат, че съществува състояние на съвършенство в плътта и следователно — невъзможност да се греши. По този въпрос писа по-късно:XOBT 139.4

    “Те поддържаха, че осветените не могат да грешат. И това естествено доведе до вярването, че чувствата и желанията на осветените са винаги правилни и няма никаква опасност да ги заведат до грях. В съгласие с тези софизми те практикуваха най-лошите грехове, скрити под мантията на освещение. Чрез техните измами месмеризмът печелеше силно влияние над някои от сподвижниците им, не виждащи злото от тези красиви на външен вид, но съблазняващи теории...XOBT 139.5

    Измамите на тези фалшиви учители ми бяха ясно изложени и аз видях ужасния доклад, срещу имената им в Книгата на възпоминанието и страшната им вина, задето изповядват пълна святост, докато ежедневните им постъпки са оскърбителни пред очите на Бога” (“СКИЦИ ОТ ЖИВОТА”, с.83,84).XOBT 139.6

    ГОСПОДНЯТА ВЕЧЕРЯ; ЖЕНИ ОМИВАЩИ НОЗЕТЕ НА МЪЖЕ И СВЯТАТА ЦЕЛУВКА. Пионерите на Църквата на адвентистите от седмия ден, след като приеха истината за съботата, жадно се впуснаха да следват Божието слово във всяка подробност. В същото време внимаваха да се предпазят от изкривени тълкувания, всякакви крайности и фанатизъм. Ясно виждаха привилегиите и задълженията на Господнята вечеря, установена за църквата от нашия Господ. Имаше някои въпроси по отношение на умиването на нозете и святата целувка. В това видение Господ изяснява някои деликатни точки, което щеше да ръководи и да предпазва новопоявилата се църква.XOBT 139.7

    Що се отнася до честотата, някои настояваха обредите да се провеждат веднъж годишно; но бе дадено наставление, че Господнята вечеря трябва да се практикува по-често. Днес църквата следва плана, според който обредите се съблюдават четири пъти годишно. Даден бе съвет и относно умиването на нозете. Очевидно е имало някои различия в мненията по самата процедура. Някои са действали неразумно и това е водело до смущение. Даден е бил съвет обредът да се провежда грижливо и резервирано, по начин, непредизвикващ предразсъдъци. Имало е някои въпроси и относно това, дали е подходящо мъже и жени взаимно да си мият нозете. По тази точка Елън Уайт посочва доказателства от Писанията, според които жена може да мие нозете на мъж, очевидно при известни условия, но тя е против практиката мъж да мие нозете на жена.XOBT 140.1

    По отношение на святата целувка БИБЛЕЙСКИЯТ КОМЕНТАР НА АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН заявява: “Особено на Изток целувката бе всеобщо разпространен начин да се изрази любов и приятелство при поздрава. (Виж Лука 7:45; Деяния 20:37.) “Святата целувка” или “любезната целувка” (1 Петрово 5:14) бе символ на християнска любов. Изглежда, че при ранните християни е било обичай да си разменят този поздрав по време на Господнята вечеря (Юстин Мъченик, ПЪРВА АПОЛОГИЯ 65). По-късните Писания сочат, че “свята целувка” не е било обичайно да се дава на човек от противния пол (ОПОСТОЛИЧЕСКИ ДЕКРЕТИ II, 57; VIII. 11)” — “КОМЕНТАР НА АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН”, т. 7, с.257,258.XOBT 140.2

    Обичай е било сред първите адвентисти, пазители на съботата, да си разменят святата целувка при обреда на смирението. Не се споменава нищо за някакво явно неприлично разменяне на святата целувка между мъже и жени, но има призив към всички да се въздържат от неща, имащи вид на зло.XOBT 140.3

    ВДИГАНЕ НА ШУМ. Евангелската мрежа изтегля всякакъв вид хора. Някои смятат, че тяхната религиозна опитност не е истинска, ако не се отличава с шумни, демонстративни викове на хвала към Бога, високи и възбудени молитви и въодушевени “амини”. Тук отново има нотка на предупреждение към църквата в нейната ранна опитност, призована е към благоприличие и тържественост по време на богослужение.XOBT 140.4

    УИЛЯМ МИЛЪР. При обясненията на Великото адвентно пробуждане в Америка през тридесетте и четиридесетте години на миналия век често се споменава и името на Уилям Милър. В книгата “ВЕЛИКАТА БОРБА” цяла гла-ва — “Нова светлина в новия свят”, е посветена на Уилям Милър (с.193-210). Уилям Милър бе роден в Питсфийлд, щата Масачузетс, в 1782 г. и умря в Лоу Хемптън, щата Ню Йорк, близо до Лейк Чемплейн. Израсна в една ферма на границата. Винаги бе ученолюбив и внимателен читател. Той стана водач в своето общество. През 1816 г. се зае да изучава внимателно Словото Божие и неговото изследване го доведе до големите пророчества за периодите и до пророчествата, свързани с Второто пришествие. Заключението му бе, че Второ-то идване на Христос е близо. След като прегледа схващанията си за един цял период от години и се увери в тяхната сигурност, в началото на август 1831 г. той откликна на поканата да ги представи публично. От тогава нататък той посвещаваше по-голямата част от времето си за разгласяване на адвентната вест. Своевременно към него се присъединиха стотици други протестантски проповедници, участвали в Голямото адвентно пробуждане от четиридесетте години на миналия век.XOBT 140.5

    По време на Разочарованието на 22 октомври 1844 г. Милър бе изтощен и болен. Той бе зависим до голяма степен от своите по-млади съратници, придружаващи го при разгласяването на адвентната вест. По тяхно настояване отхвърли истината за съботата, след като вниманието му бе привлечено към нея наскоро след Разочарованието. За това ще бъдат държани отговорни те, а не Уилям Милър. Елън Уайт пише на с.116 за тази опитност и уверява, че Милър ще бъде сред призованите от гробовете си при последната тръба.XOBT 141.1

    ТРИТЕ АНГЕЛСКИ ВЕСТИ ОТ ОТКРОВЕНИЕ 14 гл. В серия от три глави, започващи от с.103, Елън Уайт разисква първата, втората и третата ангелска вест. Тя пише за онези, които заедно с нея са преминали през великото адвентно пробуждане и Разочарованието от есента на 1844 г. Не се опитва да навлезе в обяснение на тези три вести, като приема, че читателят е напълно запознат с въпросите и преживяванията, свързани с тях. Представя онова, което би насърчило и задълбочило разбирането на нейните братя във вярата в светлината на техния духовен опит. За по-подробен доклад за товара на тези вести трябва да се обърнем към нейната книга “ВЕЛИКАТА БОРБА”. Първата ангелска вест разгласи предупреждението за приближаването на часа на Божия съд. Виж “ВЕЛИКАТА БОРБА”, главите: “Обещания за Христовото идване”, с.183-193; “Нова светлина в новия свят”, с.193-210; “Всеобщо религиозно пробуждане” с.217-228. За втората ангелска вест виж гл. “Отхвърлено предупреждение”, започваща на с.229. Докладът за Разочарованието е представен в главите: “Изпълнени пророчества”, с.238-248; “Тайната на светилището разкрита”, с.249-258; “В Светая Светих”, с.258-262. Третата ангелска вест е изложена в гл. “Божият закон е непроменим”, с.263-276 и “Дело на реформа”, с.276-285.XOBT 141.2

    КРАЯТ НА ВТОРАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Макар ясно да разбираме, че трите ангелски вести имат приложение днес, ние признаваме също така, че в тяхното първоначално прогласяване проповядването на първата ангелска вест с нейната декларация, че “часът на Неговия съд е дошъл”, е свързано с разгласяването на очакваното пришествие на Христос през 30-те и 40-те години на деветнадесети век. Втората ангелска вест прозвуча ясно за първи път през лятото на 1844 г. в призива към адвентните вярващи да излязат от църквите по име, които бяха отхвърлили разгласяването на първата ангелска вест. И макар да е вярно, че втората ангелска вест продължава да бъде настояща истина, нейният апогей приключи непосредствено преди 22 октомври 1844 г. Когато вестите на тримата ангели прозвучат отново със сила по света тъкмо преди второто пришествие на Христос, ангелът от Откровение 18:1 се присъединява към разгласяването на втората ангелска вест във вестта: “Падна Вавилон”, с призива “Излезте от нея люде мои”. Виж гл. “Последното предупреждение” във “ВЕЛИКАТА БОРБА”, с. 371-375.XOBT 141.3

    Виж забележката за ТРИТЕ АНГЕЛСКИ ВЕСТИ ОТ ОТКРОВЕНИЕ 14 гл.XOBT 141.4

    РОБИ И ГОСПОДАРИ. Според Откровение 6:15,16 по време преди Второто пришествие на Христос ще има робство. Тук намираме думите: “Всеки роб и всеки свободен”. Изявлението на Елън Уайт, което разискваме, сочи, че на нея й е показан във видение робът и господарят на роба при второто пришествие на Христос. В това отношение тя е в съвършено съгласие с Библията. Както на Йоан, така и на Елън Уайт са показани условията, които ще съществуват непосредствено преди Второто идване на нашия Господ. Макар да е вярно, че робите негри в Съединените щати бяха освободени от Прокламацията за еманципация, влязла в сила шест години, след като бе подписано дискутираното изявление, вестта не е невалидна, защото и днес има милиони мъже и жени в различни части на света в действително или в буквално робство. Не е възможно да се отмине присъдата на едно пророчество за бъдещето, докато не сме достигнали времето за изпълнение на това пророчество.XOBT 142.1

    *****XOBT 142.2

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents