Някога Сатана бе уважаван в небето ангел, първият след Христос. Лицето му, както и лицата на другите ангели, бе нежно и излъчваше щастие. Челото му бе високо и широко, израз на голяма интелигентност. Фигурата му бе съвършена; обноските — благородни и величествени. Но когато Бог каза на Сина Си: “Да създадем човека по нашия образ, по наше подобие”, Сатана прояви ревност към Исус. Пожела и към него да се обърнат за съвет относно сътворението на човека и понеже това не стана, се изпълни със завист, ревност и омраза. Неговата голяма мечта бе да притежава най-високата почест след Бога в небето.XOBT 63.1

До това време в цялото небе имаше ред, хармония и пълно подчинение под управлението на Бога. Най-голям грях бе бунтът срещу Неговата заповед и воля. И сега като че цялото небе бе обхванато от смут и вълнение. Ангелите се разделиха на групи и начело на всяка стоеше един по-висш ангел. Сатана обладан от амбицията да възвиси себе си и нежелаещ да се подчинява на авторитета на Исус, подстрекаваше против управлението на Бога. Някои ангели съчувстваха на разбунтувалия се Сатана, а други силно оспорваха дължимата почит на Бога и мъдростта Му в даване върховната власт на Своя Син. Настана раздор сред ангелите. Сатана и симпатизантите му се стремяха да реформират Божието управление. Те искаха да проникнат в Неговата неизследима мъдрост и да схванат намерението Му във възвишаването на Исус и надаряването Му с такава неограничена мощ и власт. И се разбунтуваха против властта на Сина. Небесните множества бяха призовани да се явят пред Отца, за да бъде разгледан всеки случай. Бе решено Сатана и всички разбунтували се с него ангели да бъдат прогонени от небето. Тогава в небето започна война, в която участваха ангели. Сатана искаше да победи Божия Син и всички, които се подчиняваха на Неговата воля. Но добрите и верни ангели надвиха и Сатана и неговите последователи бяха изгонени от небето.XOBT 63.2

След като Луцифер и падналите с него ангели бяха изключени от небето и той разбра, че завинаги бе изгубил своята чистота и слава, се разкая и пожела отново да бъде възстановен в небето. Беше готов да заеме предишното си място или каквото и да му определяха. Но не, небето не трябваше да се излага на опасност. То би могло да се поквари, ако Сатана бъдеше върнат, защото грехът се зароди в него и семето на бунта бе в него. И той, и последователите му плакаха и молеха да бъдат приети пак в Божието благоволение. Но техният грях — омразата, гнева и ревността им - бе тъй голям, че Бог не можеше да го заличи. Грехът трябваше да остане, за да получи своето крайно наказание.XOBT 63.3

След като Сатана осъзна напълно, че няма никаква възможност да бъде върнат в Божието благоволение, злобата и гневът му се проявиха. Посъветва се с ангелите си и заедно съставиха план срещу Божието управление. Когато Адам и Ева бяха поставени в красивата градина, Сатана намисли да ги унищожи. Щастието на тази щастлива двойка не можеше да бъде отнето по никакъв начин, докато тя беше послушна на Бога. Сатана не можеше да упражнява своята мощ над тях, докато те най-напред не станеха непокорни на Бога и не се лишеха от Неговото благоволение. Затова трябваше да се измисли план да се подведат към непослушание, за да предизвикат Божието неодобрение и да попаднат под влиянието на Сатана и неговите ангели. Решено бе Сатана да се преобрази и да прояви интерес към човека; да му пошепне нещо против Божията истинност и да събуди съмнението, дали Бог наистина мисли това, което говори. Най-напред той трябваше да се опита да възбуди тяхното любопитство, да ги предизвика да изследват неизследимите Божии планове — същия грях, в който сам Сатана се бе провинил — и да започнат да разсъждават върху причината, поради която Бог им бе забранил Дървото на познанието.XOBT 63.4

БОЖИЯТ ДАР ЗА ЧОВЕКА

ПАДАНЕТО НА ЧОВЕКА