ПЪРВАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ

(Виж Приложението)XOBT 104.4

Видях, че Бог ръководеше разгласяването на времето през 1843 г. Намерението Му бе да събуди народа и да го доведе до точка на изпит, чрез който той трябваше да се определи за или против истината. Проповедници бяха убедени в правдивостта на заетите позиции по отношение пророческите периоди и някои се отказаха от гордостта си, отказаха се от заплатите и църквите си, за да проповядват вестта от място на място. Но тъй като тази небесна вест намери място в сърцата на малцина изповядващи се за проповедници на Христос, делото беше възложено на много други, които не бяха проповедници. Някои напускаха нивите си, за да разгласяват вестта, други бяха призовани от магазините и търговията си. И дори много хора с уважавани професии изоставяха професиите си и се ангажираха в непопулярното дело — разнасянето на първата ангелска вест.XOBT 104.5

Проповедници се отричаха от своите сектантски възгледи и чувства и се присъединяваха към проповядващите идването на Исус. Където и да проникнеше, тази вест раздвижваше народа. Грешници се разкайваха, плачеха и молеха за прощение, а други, чийто живот е бил опетнен с нечестност, пожелаваха да се поправят. Родителите изпитваха дълбока загриженост за децата си. Приелите вестта работеха със своите непокаяни приятели и роднини и докато душите им се превиваха пред товара на тържествената вест, ги предупреждаваха и умоляваха да се приготвят за идването на Човешкия Син. Най-трудно се работеше с онези, които не се поддаваха на силата на доказателствата, представени чрез искрени предупреждения. Това душеочистващо дело отклоняваше наклонностите от светски неща към посвещение, каквото никога досега не бе преживявано.XOBT 105.1

Хиляди бяха доведени до там, да прегърнат проповядваната от Уилям Милър истина. Божии служители се повдигаха в духа и силата на Илия, за да проповядват вестта. Подобно на Йоан, предвестника на Исус, разгласяващите тази тържествена вест се чувстваха принудени да поставят брадвата върху корена на дървото и да призовават хората да принасят плодове на покаяние. Тяхното свидетелство бе предназначено да пробуди и мощно да повлияе църквите, и да ги накара да проявят истинския си характер. И когато се разпространяваше тържественото предупреждение за избавяне от бъдещия гняв, мнозина, които бяха свързани с църквите, приеха лекуващата вест. Те виждаха своето отстъпничество и с горчиви сълзи на разкаяние и дълбока душевна агония се смиряваха пред Бога. И когато Божият Дух ги осеняваше, те подпомагаха разгласяването на зова: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди!”XOBT 105.2

Проповядването на определено време предизвика голяма опозиция сред всички класи — от проповедника на амвона до най-безгрижния, открито опълчващ се срещу небето грешник. “Никой не знае деня или часа”, се чуваше от лицемерния проповедник и от дръзкия подигравател. Нито пък някой искаше да бъде поучаван и поправян от такива, дето посочват годината, в която, както те вярваха, изтичаха пророческите периоди, и посочват знаменията, говорещи че Христос е близо при вратата. Много пастири на стадото, изповядващи, че обичат Исус, заявяваха, че те нямат нищо против Христовото идване, но възразяват срещу определянето на времето. Всевиждащото Божие око четеше в техните сърца. Не им харесваше, че идването на Исус е близо. Знаеха, че нехристиянският им живот няма да издържи изпита, защото не вървяха по посочения от Него път на смирение. Тези фалшиви пастири заставаха между истината и народа и проповядваха успокоителни неща, за да отклонят хората от истината. Те се присъединяваха към Сатана и ангелите му, като викаха: “Мир, мир!”, когато нямаше никакъв мир. Онези, които обичаха удобството си и бяха доволни, че са далеч от Бога, не искаха да се събудят от своята плътска сигурност. Видях, че Божии ангели отбелязваха всичко това. Дрехите на тези неосветени пастири бяха опетнени с кръвта на душите.XOBT 105.3

Проповедници, които сами не приемаха тази спасителна вест, пречеха и на желаещите да я приемат. Кръвта на тези души лежеше върху тях. Проповедници и народ се съединиха, за да се противопоставят на небесната вест и да преследват Уилям Милър и всички последвали го в това дело. Разпространяваха се лъжи, за да вредят на влиянието му. Много пъти, след като той бе обявил ясно Божия план, представяйки на сърцата на слушателите си остри истини, гневът им се разпалваше против него и когато напускаше мястото на събранието, някои го дебнеха да му отнемат живота. Но ангели Божии бяха изпращани да го закрилят и го извеждаха безопасно изсред побеснялата тълпа. Делото Му още не бе завършено.XOBT 105.4

Най-преданите приемаха радостно вестта. Те знаеха, че тя е от Бога и че се изнася тъкмо на време. Ангели бдяха с най-дълбок интерес за резултата от нея и когато църквите я отхвърлиха, те с тъга се съветваха с Исус. Той обърна лицето Си от църквите и заповяда на Своите ангели да бдят вярно над онези, които не отхвърлиха свидетелството, защото над тях щеше да изгрее и друга светлина.XOBT 106.1

Видях, че ако изповядващите се за християни обичаха явлението на своя Господ, ако насочваха чувствата си към Спасителя и разбираха, че нищо на земята не може да се сравни с Него, те биха приветствали с радост още първото съобщение за Неговото идване. Но неудоволствието, което изпитваха само чуеха за идването на техния Господ, бе решително доказателство, че те не го обичаха. Сатана и ангелите му тържествуваха и подхвърляха в лицето на Христос и ангелите Му колко малко любов има към Него, изповядващият Го народ, след като съвсем не желае второто Му явление.XOBT 106.2

Видях, че Божият народ радостно очакваше своя Господ. Но Бог възнамеряваше да го изпита. Ръката Му прикри една грешка в пресмятането на пророческите периоди и Той не откри грешката, а и най-учените мъже, противопоставили се на пресметнатото време, също пропуснаха да я видят. Бог бе планирал Неговият народ да преживее едно разочарование. Времето премина и надяващите се с радост на своя Спасител се натъжиха и обезсърчиха, а онези, които не бяха обикнали Исусовото явление, но бяха прегърнали вестта от страх, бяха доволни, че Той не дойде в очакваното време. Тяхната вяра не бе засегнала сърцата им и не бе пречистила живота им. Преминаването на времето бе предназначено да се разкрият такива сърца. Те бяха първите, които се отдръпнаха и осмиваха опечалените и разочарованите, които наистина обичаха явлението на Спасителя. Видях Божията мъдрост в това изпитание. Като подложи народа Си на него, Бог му даде един сигурен пробен камък, за да се открият страхливите, които щяха да се отдръпнат назад и в часа на скръбта да отпаднат.XOBT 106.3

Исус и небесните множества наблюдаваха със съчувствие и любов всички, които със сладко очакване копнееха да видят Онзи, Когото душите им бяха възлюбили. Ангели витаеха около тях, за да ги подкрепят в часа на тяхното изпитание. Пренебрегналите небесната вест бяха оставени в мрак и Божият гняв се запали против тях, защото не искаха да приемат изпратената от Него небесна светлина. А верните, разочарованите души, които не можеха да разберат защо техният Господ не дойде, не бяха оставени в тъмнина. Те отново бяха упътени към Библията, за да изследват пророческите периоди. Ръката на Господа откри числата и грешката бе обяснена. Разбраха, че пророческите периоди стигаха до 1844 г. и същото доказателство, което представяха с цел да покажат, че пророческите периоди привършват в 1843 г., посочваше привършването им в 1844 г. Светлината от Божието слово огря тяхното становище и те откриха едно забавяне на времето — “ако и да се бави, чакай го”. В любовта си към непосредственото идване на Христос във видението те бяха пропуснали да забележат закъснението, предвидено да открие истински очакващите. Те отново имаха нов срок. И все пак аз видях, че много от тях не можеха да се съвземат от болезненото си разочарование и останаха без онази ревност и кураж, отличаващи вярата им през 1843 г.XOBT 106.4

Сатана и ангелите му триумфираха над тях. Нежелаещите да приемат вестта се поздравяваха заради предвидливата си преценка и мъдростта си, че не са приели заблудата, както я наричаха. Те не схващаха, че отхвърлят Божия съвет за своя вреда и действат заедно със Сатана и неговите ангели, за да смущават Божия народ, преживяващ изпратената от небето вест.XOBT 107.1

За известно време вярващите в тази вест бяха подложени на тормоз в църквите. Нежелаещите да приемат вестта бяха възпирани от страха да издадат чувствата на сърцата си. Но преминаването на времето разкри техните чувства. Те искаха да смълчат свидетелството, което очакващите се видяха принудени да представят — че пророческите периоди стигат до 1844 г. Техните противници не можеха да посочат никакви аргументи срещу мощните основания. Но въпреки това гневът на църквите бе запален; те бяха решени да не изслушват доказателствата, а да затворят църквите за свидетелството, за да не бъде то разпространявано повече. Онези, които не смееха да задържат от другите дадената им от Бога светлина, бяха изключени от църквите. Но Исус беше с тях и те се радваха в светлината на Неговото присъствие. Бяха подготвени да приемат вестта на втория ангел.XOBT 107.2