Когато напоследък се огледах, за да намеря смирените последователи на кроткия и скромен Исус, душата ми се обезпокои много. Голяма част от хората, които изповядват, че очакват скорошното идване на Христос, се съобразяват с този свят и по-ревностно търсят одобрението на хората около тях, отколкото одобрението на Бога. Те са студени и формални, подобно на християните по име, от които едва преди малко са се отделили. Думите за църквата в Лаодикия описват съвършено тяхното сегашно състояние (виж Откр. 3:14-20). Те не са нито студени, нито топли, а хладки. И ако не обърнат внимание на съвета на “верния и истински Свидетел”, не се покаят сериозно и не купят “злато, пречистено с огън”, “беди дрехи” и “колурий”, Бог ще ги “повърне” из устата си.XOBT 52.4

Дошло е времето, когато голяма част от онези, които някога ликуваха и възклицаваха от радост при мисълта за скорошното идване на Господа, се намират в същото състояние, в каквото се намират църквите и света, подигравали се по-рано за вярата им в идването на Исус и разпространявали по този повод всевъзможни лъжи с цел да възбуждат предразсъдъци против тях и да рушат влиянието им. Тези хора често обвиняват в заблуда или в месмеризъм, или че е под влияние на лош дух всеки, който е започнал да копнее за живия Бог, който гладува и жадува за правдата и Бог му дава да почувства Неговата сила и удовлетворява копнежа на душата му, изливайки любовта Си в сърцето му, който е започнал да слави Бога с хваления.XOBT 53.1

Много от тези изповядващи се за християни се обличат, говорят и действат като света и единствено, по изповеданието им можем да ги различим от другите. Макар да казват, че очакват Христос, техните разговори се движат не около небесни, но около земни неща. “Какви трябва” да са ония, които със “свето живеене” и с “благочестие” изповядват, че чакат и ожидат “дохождането на Божия ден” (2 Петр. 3:11,12)? “И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е той чист” (1 Йоан 3:3). Но факт е, че мнозина, именуващи се адвентисти, мислят много повече за това, как да украсяват телата си и да изглеждат добре пред света, отколкото да учат от Словото Божие, как да бъдат одобрени от Него.XOBT 53.2

Но какво би било, ако милият Исус, нашият образец, се яви между тях и между назоваващите се за религиозни изобщо, както при първото си идване? Той се роди в ясла. Последвайте Го в Неговия живот и проповедничество. Той бе човек на скърби и познаваше болки. Тези християни по име биха се засрамили от кроткия и смирен Спасител, който носеше проста дреха без шев и нямаше къде да подслони главата Си. Неговият непорочен, себеотрицателен живот би ги осъдил; Неговото свято достойнство би било болезнен упрек за тяхното лекомислие и суетен смях; Неговият откровен говор би направил да замлъкнат техните светски и похотливи разговори; Заявяваната от Него неподправена, остра истина би разкрила истинския им характер и те биха пожелали по възможност по-скоро да премахнат кроткия Образец, милия Исус. Те първи биха потърсили да Го хванат в думите Му и биха завикали: “Разпни Го! Разпни Го!”XOBT 53.3

Нека да последваме Исус: как смирено влезе в Ерусалим, яздейки когато “множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога..., казвайки: “Благословен Царят, Който иде в Господното име!” А някои от фарисеите между народа му рекоха: “Учителю, смъмри учениците Си.” А Той им отговори: “Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.” Една голяма част от хората, които казват, че очакват Христос, също биха били готови като фарисеите да заповядат на учениците да млъкнат и без съмнение биха се провикнали: “Фанатизъм! Месмеризъм! Месмеризъм!” Като своеобразни и обезумели биха били сметнати и учениците, постилащи на пътя дрехите си и палмовите клонки. Но Бог не желае да има на земята такъв студен и мъртъв народ, но народ, който да може да Го хвали и слави. Той иска да получи слава от някои и ако Неговите избрани, които пазят заповедите Му, замлъкнат, то самите камъни ще завикат.XOBT 53.4

Исус ще дойде, но не както при първото си пришествие като бебе във Витлеем; не както, когато влезе в Ерусалим и учениците Му с висок глас славеха Бога и викаха: “Осанна!”, но в славата на Отца, заедно със свита от всички свети ангели, които ще Го придружават по пътя Му до Земята. Цялото небе ще бъде изпразнено от ангелите, докато очакващите светии ще гледат към Исус и ще се взират в небето, както се взираха галилейските мъже, когато Той се възнасяше от Елеонската гора. Тогава само светите, напълно последвали кроткия Образец, възторжено ще възкликнат с радост: “Ето, Тоя е наш Бог; чакахме Го и Той ще ни спаси!” И те ще бъдат преобразени “в миг на око, при последната тръба”, онази, която ще събуди заспалите светии и ще ги призове да излязат от прашните им легла, облечени в славно безсмъртие и викащи: “Победа! Победа над смъртта и гроба!” Тогава преобразените светии ще бъдат грабнати във въздуха с ангелите, за да посрещнат Господа във въздуха, та да не бъдат вече никога отделени от обекта на тяхната любов.XOBT 53.5

Трябва ли тогава да млъкнем, след като имаме такава славна надежда, такова спасение, което Христос е купил за нас чрез собствената Си кръв? Не трябва ли и ние да славим Бога с висок глас, както Го славеха учениците, когато Исус влизаше в Ерусалим? Това, което ни предстои, не е ли много по-славно от онова, което предстоеше на тях? Тогава, когато имаме такава голяма надежда за безсмъртие и така изпълнена със слава, кой би могъл да ни попречи да славим Бога с висок глас? Ние сме вкусили от силите на бъдещия свят и жадуваме за още. Цялото ми същество копнее за живия Бог и аз няма да се задоволя, докато не бъда изпълнена с цялата Му пълнота. XOBT 54.1

ТРУДНОСТИ В ЦЪРКВАТА

ПОДГОТОВКА ЗА ХРИСТОВОТО ИДВАНЕ